Love you anyway/ H.S

"ЖИВОТ"

Събудих се от някакви викове. Изглежда след като съм се прибрала съм заспала. Станах от леглото и вързах косата си на кок. Слязох по стълбите, но се спрях преди последните няколко, за да мога да подслушвам без да ме видят. Надникнах и видях Даниел с приятелите й. Там бяха Лиам, Луи, Зейн, две момичета, които не познавах и... Божичко, това беше Хари! Видях как всички седнаха във всекидневната, но страняха от Хари. Само Луи седна малко по-близко до него. Лиам и Даниел се доближиха до стълбите и си шепнеха нещо. Приближих се, за да чуя.

-Защо трябваше и той да идва? - изсъска Даниел.

-И аз не го харесвам, но Хари е приятел на Луи. Хайде ще го издържим. - усмихна се Лиам и я целуна.

Ясно, значи никой от групичката им не харесваше Хари, с изключение на Луи. Но защо не го харесваха? Да, външният му вид бе малко по-различен от на останалите. С всичките тези татуировки, пиърсинга на веждата, но пък аз смятах това за много секси. Беше се държал много мило с мен. Наведох главата си напред, за да чуя по-добре какво си говорят. Надникнах, за да погледна, но погледа ми се засече с неговия. Оо, не, той ме видя! Ужас, ужас, ужас! Станах от стълбите и се върнах в стаята ни с Даниел. Затворих вратата и се облегнах на нея. Дишането ми се учести. Изведнъж се чу почукване на вратата. Дъхът ми секна.

-Знам, че си там. - засмя се той. - Хайде, отвори.

Опитах се за възстановя нормалното си дишане и отворих вратата. Главата ми беше забита в пода. Чух как се приближава до мен. За втори път днес хвана челюстта ми и повдигна главата ми. Погледите ни се срещнаха.

-Подслушването е лошо, знаеш ли? - прошепна той.

-А-аз...

-Ще ми кажеш ли името си? Аз съм Хари. - усмихна се той.

-Е-елиза.

-Хубаво име. Таа, ще ми кажеш ли защо подслушваше? Можеше да си говорим нещо за големи.

Засмях се и се отдръпнах от него. Не, не се засмях, а изпаднах в изстеричен смях. Той сериозно ли?

-Какво е смешното?

-Сериозно ли мислиш, че не знам какво е секс? Ама сериозно ли? - отново се засмях аз.