Love you anyway/ H.S

Правилен избор

Елиза! Слез долу!

Оо, супер! Майка ми се беше прибрала. Станах от леглото с нежелание и отворих гардероба. Извадих едно поло и си го сложих. Не можех да позволя да видиш смучката. Слязох по стълбите и отидох в кухнята.

-Елиза, какво е това? - извика тя и посочи мивката.

-Ъм, чинии? - измрънках.

-И защо са тук? Знаеш, че чиниите са твое задължение!

-Аз .. съжалявам, мамо, бях заспала. Веднага ще ги измия.

Сведох глава и минах покрай нея. Започнах да мия чиниите, но изведнъж усетих  остра болка в главата. Майка ми бе хванала косата ми и рязко ме дръпна назад. Доближи ме до лицето си.

-Да не се повтаря, Елиза! И спри да цивриш! - изсъска тя и ме пусна.

Отново се заех с чиниите и гледах да не плача много. Знаех, че ако ме чуе, ще стане по-зле. Измих ги ги набързо, но докато ги събирах изтървах една на земята. За мое нещастие се счупи. „Какво си мислеше, Елиза, това е порцелан, естествено, че ще се счупи! '' Изсъска подсъзнанието ми. Майка ми веднага дойде в кухнята и щом видя  счупената чиния, знаех, че съм мъртва. Не знаех какво правя, краката ми сами се движеха. Без да се усетя вече вече бях навън и бягах в незнайна посока. Просто исках да се махна. Знаех, че като се прибера ще си изям боя, но сега не ми пукаше. Но какво си мислех? Стъмваше се, а аз бях само по поло и ... боже, какви са тези панталони? Вече трябва да спя с нещо по-официално. "Елиза, осъзнаваш ли, колко налудничево звучи?" засмя се подсъзнанието ми. Реших да отидете в парка. Докато стигна щеше да се е стъмнило и ако имах късмет, никой нямаше да ме види.

Стигнах в парка при залез. Седнах на една от люлките и се загледах в небесвода. Залезът определено бе много красив.

-Хей.

Толкова се бях отплеснала, че не бях забелязала като някой е седнал на люлката до мен. Познах този глас. Искаше ми се да не е той, но съдбата днес ми прави лоши шегички с мен.

-Какво искаш? - попитах по-злобно, отколкото очаквах.

-Какво правиш тук? Сама? По това време?

-Не е твоя работа, Хари. Разкарай се!

-Охо, имаме нокти. - засмя се той. - И като казах нокти, знаеш ли за какво си мисля? - той доближи люлката си до мен и захапа ухото ми. - Мисля си колко ли ще драскаш гърба ми, след като се получиш организъм след оргазъм. Оо, ще стенеш името ми и ще ме молиш да забързам темпото. Хмм, нямам търпение.