III.

165 18 0
                                    

"От време на време го намирах за разочароващо, отегчително и обезпокояващо, но преди всичко бях уплашен, че няма да разбера как наистина си се почувствал."
14 Февруари


След втората седмица правене каквото си поискаш от мен,

Което се състоеше от лежене в леглото, поръчване на храна и гушкане...

Изглежда не забеляза, че вече бе Свети Валентин.

Очаквах нещо специално.

Което беше грешка.

Трябваше да се досетя.

Когато деня протече точно, както всички останали.

Нямаше изненади.

Освен няколко думи, които каза.

Ръката ти не се уви около талията ми

И не се притесняваше да гледаш филма.

Изглеждаше сякаш беше в различна галактика.

Останах, както всеки друг път.

Спазващ.

Наблюдаващ.

Учещ се.

Въпреки че приключваше еднакво всеки път.

Никога не успях да разбера

Чувствата ти

Изражението на лицето

Езика на тялото ти

Теб.

Докато спеше

Аз бях буден,

Чакащ за онези думи, които можеха да накарат сърцето ми да полудее.

Думите, благодарение на които щях да те разбера.

Но ти така и не ги изрече.

Вместо това чувах единствено няколко меки похърквания

И зловеща тишина,

Което ме караше да изглеждам дори по-отдалечен от теб

Докато вече наистина не се
превърнах в такъв.



[ Save as Draft? ]





[ Saved as Draft. ]

Draft ||Vmin /BG translation/Onde histórias criam vida. Descubra agora