Хари, Джини и Албус бяха на перон 9 цяло и 3 4-ти.Хогуортс експрес скоро щеше да потегли.Албус се сбогува с родителите си.
Албус: Ами ако не си намеря приятели?- попита той притеснено баща си.
Хари: Ти си прекрасно дете, всеки ще те хареса.- успокои го Хари.
Албус: Ами ако шапката не ме сложи в Грифиндор?- още по- притеснено попита момчето.
Хари: Няма значение къде ще те сложат.Ти си си Албус Потър.И помни, шапката отчита желанието.- Хари погали сина си по главата.- Хайде, отивай.Влакът ще тръгне всеки момент.
Албус влезе вътре и се настани в едно свободно купе.Той тъкмо се разположи и огромната машина започна да набира скорост.Момчето махаше на родителите си през прозореца.Това щеше да бъде една дълга година в Хогуортс.
Той неусетно заспа, но рязкото отваряне на вратата на купето го събуди.Вътре влезе едно високо, слабо момче, с руса коса и пъстри очи.Беше облечено в дълга тъмно червена мантия и в ръката си носеше малко куфарче. Детето се настани на седалката срещу Албус без дори да попита дали може да влезе.
Настъпи неловка тишина.След 15 минути Албус проговори:
Албус: Е, здравей!- поздрави ведро той.
Момчето: Здравей- отговори с най- отблъскващия глас, който Албус някога беше чувал
Албус: Ъъъ...Как се казваш?- попита той след кратък размисъл.
Не получи отговор.
Албус: А за първа година ли отиваш в Хогуортс?- той вече не знаеше какво да попита.Трябваше ли въобще да пита нещо?
Момчето: Да- отговори то по същия начин.
Албус: О, и аз- отвърна Албус, вече малко обнадежден, че може да завърже някакъв разговор.
Момчето: Аз не те попитах- каза студено той, като за пръв път погледна Албус.
Само това не беше очаквал.Не каза нищо.Отново настъпи тишина.
Русокосото дете гледаше как дъждовните капки се стичат по прозореца на купето.
Изведнъж осветлението във влака спря.След секунди, когато отново светна странното момче го нямаше.Албус много се изплаши.Отново загасна.Този път той стисна очите си и не смееше да ги отвори.Когато най- после събра смелост и ги отвори, момчето седеше пред него и отново гледаше стичащите се капки.
Албус: Къде изчезна?- не се сдържа Албус и попита.
Момчето: До тоалетна- отвърна то без да отделя поглед от прозореца.
Албус много добре знаеше, че той не е бил до тоалетна, но реши да не настоява.
Влакът започна да спира.След 5 минути се чу скърцащ звук от спирачки и машината окончателно спря.Всички започнаха да слизат.Детето от купето на Албус стана и тръгна без дори да каже чао.То забрави куфарчето си, но Албус реши да не му казва.Той се покри с мантията невидимка, която баща му му беше дал.Когато всички излязоха от влака той реши да отвори куфарчето.Огромно беше желанието му да разбере кое е това момче.
Най- сетне се престраши. Вътре имаше две дебели книги. Хари извади първата и я разгърна.От вътрешната страна на корицата с малки ръкописни букви беше изписано името Сивиръс Малфой.
Това беше синът на Драко Малфой- най- големият врак на Хари Потър.
Но дали Албус и Сивиръс щяха да станат приятели или щяха да последват примера на родителите си...?
