Приковани - книга първа от поредицата - Леден свят

Глава 2 - Началото на играта

Не можехме да мръднем, сякаш кънките ни бяха замръзнали. Гледахме бягащите насам натам хора, пързаляха се бързо. Ние не можехме така, не и по тези улици. Но не можехме и да стоим тук. Вече бяхме в играта.

Побягнахме, следвайки потока от хора. Какъв поток? Всеки бягаше на където си иска.

- Какво ще правим? - попита ме Глория, но шумът от писъците бе толкова силен, че една успявах да чуя гласа ѝ.

- Не знам, предлагам ти просто да правим това, което правят тези по телевизията. Няма други опции - каза най - добрата ми приятелка.

И в този момент забелязахме тълпата, която се събираше в някакъв магазин за хранителни стоки. Веднага я последвахме.

И щом влязохме в магазина, останахме изумени от нищетата. По рафтовете нямаше почти нищо. Няколко хляба, две безалкохолни, няколко бутилки минерална вода, домашно сирене, вероятно козе, смърдеше ужасно. Риба, не беше сигурно дали със сигурност е мъртва, някакво гранясало месо и домашно козе мляко, а също така и малко лютеница.

Изведнъж на стената се появи холограмен образ на издокарана жена, облечена в бял костюм.

- Добър ден! Добре дошли в 3636 игра. Правилата, които трябва да спазвате са лесни. Без храна, няма игра. За да сте в играта вие имате нужда най - малко от една хапка храна, а колкото повече ядете, толкова повече точки трупате, същото се отнася и ако храната е рядка. Имате нужда от една хапка храна на час, а също така и определено място. Инструкциите ще получите от чиповете, с които следим вашата активност... - щом жената спомена - чипове, от процепче в холограмния екран изхвръкнаха около триста малки летящи чипчета.

Едно от тях се заби във врата ми.

- Ох! - промънках аз.

Глория разтриваше врата си, както и доста голяма част от събралите се тук. Тогава жената заговори отново:

- Тази игра е малко по - различна от другите. В нея ще има само един победител, не повече. Напомняме на играчите, че убийство, канибализъм или други намеци за нараняване на даден човек, са строго забранени. Нахлуването във висшия квартал също.Този магазин е първата ви спирка, всяка друга допълнителна информация вече е в главите ви. Пожелавам ви приятна игра! - жената се усмихна и холограмата изчезна.

Недоволни, ядосани гласове отекнаха из цялото помещение.

- Тези знаят как да пожелаят смърт с усмивка! - провикна се някой.

А след това започна бой за храна. Виждаше се как рафтовете бавно се опразваха. Не знаех какво да правя. Глория беше изчезнала сред тълпата. Вероятно нямаше да издържим дори до втория час.



Все пак успях да открия Глория, но вече в залата нямаше останала храна. Не можехме и да си откраднем. Всичко беше срещу нас.

- Не трябваше да идваме тук! - мрънкаше най - добрата ми приятелка. - Сами си изкопахме гробовете. Тук ще си умрем!

- Не сте ли от тук? - попита едно момиче, което се отличаваше от другите хора.

Непознатата имаше дълга и права черна коса, сиво - сини проницателни очи, в които се криеше опасност. Беше облечена малко по - добре от всички други. Дрехите не се различаваха от тези на другите хора, но начина по - който ги беше облякла, я отличаваше. Имаше сивкава шуба, брутално разкъсана точно над коленете и военни дънки, които бяха доста умело нарязани, отделно от кубинката ѝ стърчеше нож, въпреки че насилието бе забранено.

- Аха, вие сте от другия свят! - каза тя оглеждайки двете момичета. - И как попаднахте в играта? Дотегна ви от лукс? Много хора биха дали всичко, за да имат вашия живот, а вие...уцелихте най - неприятната игра...и като гледам...губите! - тя се разсмя.

Стояхме и не мърдахме, а тя сякаш прочела мислите ни, заговори отново.

- Сигурно се чудите как ви разпознах? Лесен въпрос. Всичко у вас е различно.Облеклото, движенията, погледът, страхът - непознатата наблегна на последната дума. - Никой от хората тук не се бои да умре. Те нямат нищо, свикнали са със страха. Но вие...вие миришете на страх.

Гледахме я така, сякаш тя бе някаква богиня, решаваща съдбата ни. Не сбъркахме.

Непознатата подметна едно парче хляб.

- Разделете си го, все пак сте новаци. Искам да видя до къде можете да стигнете.

С тези думи тя се сля отново с бясната тълпа. Аз веднага се протегнах към парчето и отгризнах. Почувствах се в безопасност поне за миг, а после го подадох на Глория, само за да зърна безжизненото ѝ тяло, лежащо до мен.

Първия час вече бе изтекъл. А аз изпаднах в тотална паника.