Приковани - книга първа от поредицата - Леден свят

Глава 1 - Цената на безрасъдието

Огромна къща. По - голяма от представите на всеки човек. Това бе домът ми. Моят дом, живеех сама. Баща ми беше в другата постройка, делеше ни един двор, е имаше общо четири къщи като моята. С един общ двор, а четирите заедно правеха едно имение, малко по - голямо от Лувъра в Париж. Е вече нямаше Лувър. Доста от забележителностите бяха изчезнали. Например статуята на Анубис в Хамунаптра в момента бе затрупана от сняг. А Египетския Сфинкс се беше разрушил отдавна. Е аз нямах никакъв досег с външния свят. Нали имахме имение с всичко нужно, а отделно и квартал с мол и кафенета, но ми бе писнало от тях. Била съм във всяко едно и всеки път едно и също. У нас, въпреки скъпата обстановка, интернета и кабелната, също вече нямаше какво да се прави. Отдавна бях минала възрастта за игричките на криеница...в къщи. Сега не, че не можех да играя, но нямаше къде да се скрия. А и аз и Глория, най - добрата ми приятелка бяхме единствените момичета на нашата възраст, с нас движеха и три момчета, едното от които мое гадже - Майкъл Чернев. Но родителите ми се страхуваха за мен и това, което можех да направя с Майкъл и не ми даваха да излизам много. Единствения контакт със света ми беше телевизията, обичах да гледам игрите, въпреки че в тях умираха хора. Опитвах се да не мисля за тази част. Беше ми интересно как хората бързаха и как играта все пак бе по - бърза, как ги караше да мислят. Добре, че убиването бе забранено, само провалилите се в играта умираха, но как, е това бе мистерия.

- Глория, кой печели? - попитах аз, подавайки се само по бельо от банята.

- Готиният пич - отговори тя с уста препълнена с пуканки.

Глория моя най - добра приятелка от както се помнех и може да се каже, че тя бе по - красивата от двете ни. Имаше дълга медено руса коса, която бе на едри вълни и сини очи, сочни устни и хубава усмивка, но пък аз бях доста по - умна от нея. Е тя не беше тъпа, нито пък аз грозна. Всъщност моята коса бе рядък вид, естествено черна и права, а очите ми бяха жълто - зелени, но някак си все успявах да отблъсна приятелите си с моите интелектуални заключения. Е от скоро бяхме в „лятна" ваканция, въпреки че този сезон вече не съществуваше, та бях позарязала малко мисленето си и се наслаждавах на игрите. През „лятната" ваканция игрите бяха чести, през ден най - много два, защото една траеше двадесет и четири часа и все пак зрителите имаха нужда от почивка. А с Глория вече гледахме двадесет и два часа и половина една игра. Накрая просто бях влязла в банята да се освежа и бях заспала вътре.