Dance, love and sunshine

Глава 1

*деня след концерта*

Алармата ми звънна. Аз не съм от хората, на които им трябват 15 аларми за да станат. Още с първата съм се събудила. Алармата ми е в 6:00. Близо до квартирата ми имаше фитнес, който посещавах всеки ден. Днес не беше по-различен ден. Станах,отидох до банята за да си измия лицето и зъбите, сресах си косата, вързах я на опашка, облякох се в екипа ми за тренировка и си обух маратонките. Взех си телефона и ключовете и излязох от апартамента, бях на 5 етаж, макар, че имаше асансьор аз слязох по стълбите както всяка сутрин. Когато стигнах в фитнеса, вече беше 6:30 Тренирах около 1 час. В 7:45 си бях вкъщи. Хвърлих си един бърз душ за 15 минутки. Излязох от банята и се облякох в дрехите, с които щях да ида на работа. Бяха просто едни сини дънки с висока талия и една бяла обикновена риза. Изсуших си косата и отидох в кухнята за да закусвам нещо. Закусвах мюсли с портокалов сок. След, което отидох в стаята си. Гримирах се и си дооправих косата. Часът беше 9, а аз от 9:30 съм на работа. Сложих си колието, което винаги нося, което е от родителите ми и един пръстен, Карина има същия, той е символ на нашето приятелство. Избрах червена чанта за да може да е акцент в тоалета ми, както и червени обувки на висок ток.
Взех си чантата, вътре сложих, портмонето ми с парите, някои
документи, тъй като чантата е огромна побира всичко, и телефона, който се зареждаше до сега.
Излязох и заключих. Качих се в бялата ми кола и потеглих към работа. По пътя спрях в Starbuks и си поръчах кафе. Докато си чаках кафето телефона ми звънна. Беше Карина.
- Хей идиот къде си?
- В Starbucks съм. - кафето ми беше готово, аз го взех и излязох от кафенето. - Тъкмо излязох, качвам се в колата и до 5 минути съм в академията.
След като затворих телефона, се качих в колата и потеглих. След 5 минути пристигнах в академията, паркирах колата пред сградата и влязох вътре. Имам репетиции от 10 днес с 12 клас.
Днес ще дойде момчето от школата по хип-хоп. Казаха ми, че е на 23, не знам нищо повече за това нямам търпение да се запознаем.Щом се качих на 2 етаж на сградата, където беше кабинета ми и залата, в която аз провеждах репетициите си. Още от асансьора чух бърза ритмична музика. Зачудих се, никой не би трябвало да е тук, все още е рано. Отидох до залата. Вратата беше отворена.
Не се сдържах и погледнах. Момчето, което танцуваше вътре беше по едни тесни разкъсани черни дънки и без блуза. Беше потен и капките пот се стичаха по добре оформените му плочки.
Музиката спря, аз започнах да пляскам. Той май се стресна. Доста при това. Обърна се толкова рязко и след като ме видя, веднага изтича да си облече бялата тениска. Аз все още можех да видя плочките, които имаше, но се опитах да се съсредоточа върху лицето му, казах опитах се, не ми се получи много..😂
- Хей. Танца ти беше невероятен. - похвалих го аз и влязох в залата.
- Благодаря ти... - направи кратка пауза, защото искаше да се представя.
- Елизабет, шефката на това място, но може да ми казваш Ел.
- Благодаря ти Ел. Аз съм.....

Здравейте, това е новата глава. Знам, че не е нищо не е особено, но...какво да се прави. Съжалявам, че не качих толкова късно. Кой според вас е момчето? Напишете в коментарите. Благодаря за вниманието. Байй~~ ^_^