Избраната

Глава I

Продължавах да бягам, но нищо не се промени. Той винаги беше зад мен. Където и да бях скитала, той пак щеше да бъде зад мен. Какво бях направила? Защо беше след мен? Звукът, който обувките издаваха, когато докоснеха земята, ставаше все по-силен и силен. Ако бях спряла за миг да отдъхна, щях да умра. Но краката ми не можаха да издържат на това физическо натоварване. Усещах как всеки момент ще ме предадат. Но нямаше какво да направя. Нямах избор. За мой късмет, той беше по-далеч. Имах малко време, за да си възстановя силите. Седнах на земята. Огледах се и разбрах, че съм в гора. Беше есен, затова имаше окапали листа по земята. Бе настъпила гробна тишина. Можех да чуя само своите въздишки. Един вълчи рев развали моето краткотрайно спокойствие. Уплаших се. Най-вероятно беше усетил миризмата ми. Опитах се да се изправя, но болката пронизваше краката ми. За момент, през главата ми мина мисълта за моята смърт. Чувах стъпките на дивото животно. Нивото на адреналина ми се покачи. Видях вълка. Козината му бе червеникава. Когато погледнах в очите му, замръзнах. Неговият поглед ме пронизваше. Гледаше ме като всяка друга негова жертва. Имаше нещо необичайно. Той продължаваше да ме гледа. Защо все още не ме бе нападнал? Беше започнал да се придвижва към мен. Тръпки ме побиваха. Сълзи започнаха да се стичат от очите ми. Исках да се извикам, но дори за това нямах сили. Бозайникът започна да обикаля в тесен кръг около мен. С всяка своя обиколка, той се доближаваше все повече и повече, докато накрая ме достигна. Помислих, че смрътта ми е настъпила, но той се преобрази в човек. Не бе някой случаен човек, а този който ме преследваше. Бях безмълвена. Чудех се кое бе по-плашещо. Дали това, че можеше да се трансформира във вълк, или че той бе човека, от когото бягах. Помня, че носeше дрипави дрехи. Лицето му бе бледо. Изглеждаше нито слаб, нито дебел. Нещо средно. Беше доста висок. Имаше жълто-кафяви очи, точно като тези на вълка, но също така косата му бе с цвета на козината. Той ме погледна в очите и ми каза:

-Няма на къде да избягаш, а?- и след това се усмихна с най-мазната усмивка, която някога съм виждала.

-Какво искаш от мен? Какво съм ти сторила?-попитах и в същото време умирах от страх. Не знаех какво иска от мен. Дали щеше да ме убие?

-Аз ли?-възклинка той- Не съм аз човека, който иска. Той иска да те види. Твърди, че си избраната.

-Избраната? Избрана за какво?

-Нямам време за приказки-каза той, грабвайки ръката ми-Ако не искаш да дойдеш, ще те накарам насила.