Избраната

Глава II

Лидерът продължи с това, което искаше да ми каже. Оказа се, че истинската ми майка е била от Кланът на прилепите. Те често са се свързвали с прераждането. Баща ми е бил член на Кланът на мечките. Те са били лечители. В една древна книга било написано, че ако членове от тези кланове се съберат като семейство, то тяхното дете ще може да надхитри смъртта. Тоест да завърне обратно към живот някой загинал. Това бях аз. Странно, нали?

Всъщност, онзи ден разбрах не само за себе си, но и за другите оцелели. Вече знаете за Илиян, затова няма да ви обяснявам отново. Нещото, което научих за него, е това, че когато луната изгрее, той е ставал по-мощен от всякога. Усещал как сила се влива в тялото му. Но си е имало цена. На следващия ден е бил беззащитен. Просто нямал никакви сили. Дори едвам се задръжал на краката си. Тялото му не можело да понесе това. Било извън неговите лимити.

Техният лидер беше на средна височина. Името му бе Джейсън. Имаше гъста руса коса. Очите му бяха ледено сини. Когато ме погледнеше, имах чувството, че се ровеше из душата ми. Сякаш се опитваше да разбере какъв човек съм. Той бе от Кланът на лъвовете. Те са били повелители на огъня. Когато той се ядосвал, целият бил можел да се обгърне в пламък. Не бил усещал никаква болка. Само как енегрията напускала тялото му. Той е бил човекът , заради който тази група съществува. Той е бил намерил останалите, като е използвал карта, направена от баща му. За изработката и са били използвани специални материали, с които е можело да се засече член, на който и да е друг клан.

Оливия беше от Кланът на лисиците. Те са можели да манипулира противника си. Способни са били да контролират движенията му и да го примамят да отиде при тях. Само и единствено с поглед, но за кратък период от време. Нейните очи бяха жълтеникави. Веднъж загледаш ли се в тях, трудно можеш да отделиш поглед. Косата и бе доста дълга. Тя беше тъмна. Спускаше се до кръста й. Тя бе около моята височина. На пръв поглед, изглеждаше приятен човек. Когато се срещнахме, тя работеше с някакви платове. Много се била вълнувала относно тази тема. Доста често се е карала с Илиян, защото, според нея, той бил носел „парцали", а тя многократно му повтаряла да скрои някаква дреха за него. Но той винаги бил отказвал. Имах възможността да говоря с нея. Тя изглеждаше много развълнувана, когато разговаряхме. Разказа ми, че нейните родители умрели, когато се биели, за да я защитят. Помоли ме да ги съживя. Не знаех какво да кажа. Нямах си и на идея как да направя това. В крайна сметка, нищо не и обещах.