Chapter 2

782 39 5
                                    

Събудих се в някаква стая. До мен стоеше някакво момче.
  -Добре ли си?
Аз:-Да,но ти кой си?Какво стана снощи?О, ами мама.Трябваше да съм си вкъщи? Ужас...-той прекъсна мислите ми.
-Аз съм Руджеро. Снощи те нападна един пиян мъж с нож в ръка, помниш нали?
Аз:-Да, но после какво стана?
Ру:-Ти припадна в безсъзнание и не знаех къде живееш и за това те доведоха в дома си.
Аз:-Ъм... благодаря ти много,но какво стана с него?
Ру:-Убих го!-каза го толкова спокойно.
Аз:-Как така?-уплаших се, та аз в момента седя срещу един сладък убиец?!
Ру:-Не исках да пострадаш.Ще ми е отполза момиче като теб.
Аз:-Какво имаш предвид?
Ру:-На колко си?
Аз:-17.
Ру:-Страхотно!
Аз:-Хей, за какво говориш?!
Ру:-Ще участваш в екипа ми.
Аз:-Моля?!Няма да стане?!
Ру:-Щом не искаш, то тогава-прекъсна за малко- ще трябва да кажем на полицията за убийството, което извърши снощи!-той излезе и заключи вратата.

Аз започнах да размишлявам. Всичко стана толкова бързо, та той ме спаси, а сега иска да стана престъпник!Това е ужасно, но от друга страна е още по-ужасно, ако ме обвинят да такава, каквато не съм. Станах, понеже не бях завързана и отидох до прозорците. Не бяха залостени, нито имаше решетки. Отворих ти и излязох. Тази стая бе на последния етаж и слязох по покрива. След секунди се струпали на земята. Един мъж дойде до мен.
  -Да я заведем при шефа, нали?!-обърна се към друг, който явно му бе близнак.
   -Мхм.-хванаха ме и ме завлякоха отново в къщата.
Ру:-Благодаря, Мартинез!-те излязоха.-Чудиш се кои са, нали?
Аз:-Да!
Ру:-Това се Иван и Емилио. Те са близнаци и са охраната ми. Ето сега, ако ги нямаше. Ти малката можеше да избягаш, но не го направи, нали?!-той се приближи до мен.
Аз:-А родителите ми?!Какво ще стане с тях?
Ру:-Първо ми кажи името си.
Аз:-Защо ти е?
Ру:-Когато кажа нещо се изпълнява!-повиши тон.
Аз:-Карол Севиля!-той написа нещо на компютъра.
Ру:-Така родителите ти живеят в Мексико, а то само учиш в Буенос Айрес. Така,че си идеална!
Аз:-Ами приятелите ми?
Ру:-Ще им кажеш,че се връщаш в Мексико и готово!
Аз:-А образованието ми?Учих доста упорито, за да вляза в колежа си.
Ру:-Добре, не се пали така. Ще ходиш на лекции, ако не ми създаваш проблеми. Така окей ли е всичко?
Аз:-Да, но нямам дрехи, дом?!Да продължа ли?
Ру:-Тук в тази къща има над десет стаи за всички. За теб съм приготвил една!-стана.-Ела с мен!

Аз го последвах и ме заведе в една черна стая. Имаше бяло легло и сиви мебели.

Ру:-Тук си ти!Няма да те заключвам, защото вече знаеш за Мартинез, нали?-кимнах и той излезе.

Аз седнах на леглото и започнах да плача. Изведнъж вратата се отвори и от нея влезе ................

📝📝📝
Дано да ви е харесала новата част.
#KarolSevilla
#RuggeroPasquarelli
#MartinezTwins

Dark mistakeWhere stories live. Discover now