Dear Bully

9

Dear Bully

След като Фин си тръгна родителите ми ми се обадиха и ми казаха, че този уикенд ще останат при техни приятели. Честно не ме интересуваше, радвах се, че съм сама у дома. Станах от дивана, на който преди броени минути с най-добрия ти приятел щяхме да се глътнем. Реших че е прекълено  късно за душ и се вмъкнах в пижамата си. Легнах си  се загледах в тавана, все още се чудя защо усложнявам нещата...може би ние хората така сме устроени, лесното не ни привлича, нуждаем се от драма в животите си. Ти как мислиш, Джак? Какво ли ще се случи в бъдеще, ще мога ли контролирам нещата? Ще подебя ли в тази игра? Ако победя какво ще се случи, ами ако загубя? Може би по-важният въпрос е какво ще се случи с мен ако агубя за сега малката ни игра... Наистина се нуждая от тези отговори!

*******************

Събота сутрин. Очакваха се цели два дни, през които да не се засичам  с теб или пък с Фин. Бях така щастлива, станах от леглото и разтърках сънено очи. Чувствах се отпочинала, за тази седмица бях успяла да спя около десет часа. Отидох в банята и се загледах в огледалото както всяка сутрин. Старите рани лека по лека зарастваха, появяваха се и нови, заменяйки тези от които вече няма следа. 

******’**
Майли щеше да остане у дома тази вечер. Беше шест и тя трябваше да дойде всеки момент.
Все пак познаваш я, появи се с гръм и трясък, готова да разбере клюката.
Седяхме на дивана във всекидневната и аз й разказвах, а тя следеше всяка моя дума. Не беше много съгласна с тази игра, но каза, че ще ме подкрепя във всеки момент. Искаше мъст, искаше ти да страдаш, искаше го повече от мен самата.
Остатъка от вечерта прекарахме в разговори, гледане на романтични комедий, изтривайки сълзите си и ядене на много вредна храна. Нямаше й следа от Фин, беше ли възможно да сте се отказали?
Майли се беше сгушила в мен и спеше, трябваше и аз да спя, но не можех.
Телефонът ми извибрира и видях, че имах съобщение от Фин.

От: Фин
До: София

Принцесо, липсваш ми искам да те видя! :* <3

О Боже мой, това всеки ден ли трябваше да го търпя....

От: София
До: Фин

И ти на мен, жабчо!

Отвращавам се от себе си. С какво изобщо се захванах, мамка му?
Клепачите ми натежаха и не след дълго съм заспала.

Time skip....

Събудих се през нощта и осъзнах, че съм гладна. Слязох в кухнята и взех от останалата пица. Изобщо не ми се спеше и ми беше страшно скучно. Не исках да будя Майли и реших да дам на Фин следващата лъжичка. Взех телефона си и набрах номера му. Не след дълго той вдигна, време беше да го играя....
Беше толкова лесно да го накарам да дойде, две мили думи и е готов.

Time skip

Чух почукването и отидох до вратата. И ето го моя принц. Отворих вратата и Фин стоеше там с ехидна усмивка. Той се приближи към мен и ме прегърна. Хванах ръката му и го дръпнах навътре във всекидневната. Седнахме на дивана, както миналата нощ.
Неловка тишина изпълни помещението. Приближих се към Фин и легнах на гърдите му, а той ме придърпа възмозно най-близо към него. Продължавахме да мълчим, но за следващия ми ход не трябваха думи. Надигнах глава и слях устните ни в едно.Езиците ни се бореха за надмощието. Откъснах устните си от неговите и се насочих към врата му, оставяйки следи след себе си. Рано или късно щях да докарам това момче до лудост. Фин отново взе надмощието и сега той беше този, който оставяше следи. Изсъсках когато оставяше от онези лигави виолетови петънца по кожата ми.

-О Боже мой, какво се случва?- познат глас прекъсна "малкия ни момент " и двамата се обърнахме и видяхме сънената Майли, търкаща очите си.

*********
Оля чикас, ето ви новата глава. Ай кефете се!
Бтв знаехте ли, че тоя шит е #292 във категорията фенфик, щото аз не знаех лол....
Браво бе, ще се борим с фенфиковете с Хари Стайлс!

Сладки сънища деца хд.

Sleep is for losers

Бтв ако има грешки утре ще ги поправям, сори ама е един сутринта...