Последна надежда

Глава 5: Not the perfect morning

Не виждах много. Едва успявах да отворя очите си. Главата ме болеше. Усетих, че някой ме вдига.

- Джакс.. Джаксън? - предполагах е брат ми.

Леко разтворих очи и единствено видях
русо момче. Това не е брат ми. Джаксън е с черна коса. Боже? Кой е това? Нямах никакви сили дори да се съпротивлявам. Отпусках се все повече в ръцете на непознатия. Скоро шума намаля.

- Не трябваше да пиеш толкова много. - той проговори.
- Кой си ти? - успях да намеря сили да го изрека без да заекна.
- Мисля, че никога няма да разбереш. - звучеше толкова сладко. - И защо им прави напук?
- Ка...кво? На никого не съм правила на пук. - последва мълчание от моя страна.
- Да добре. Хайде заспивай.

Кой е? И защо е загрижен за мен? Странника легна до мен.

- Мога и сама да спя. - уверих го.
- Искам да съм сигурен, че ще си добре.

Скоро вече се намирах в света на сънищата.

Мамо? Татко? Какво правите тук?
- Здравей, скъпа. - мама се приближи до мен и ме прегърна.
- Съжаляваме за всичко, което ви причинихме и на теб и на Джаксън. - татко се извини.
- Няма нищо. - простих им и ги прегърнах.

Те ме поведоха към някакъв парк. Там ни чакаше Джаксън. Разхождахме се и се смеехме. Бяхме семейство и то истински щастливо. Телефона ми в джоба започна да звъни. Взех го, но нямаше нищо.

Оф. Какво е това? Аларма ли? Тъкмо да стана, усетих друго присъствие в стаята.

- Добре. Слизам. - мъжки глас.

Момчето тръгна към вратата. Леко разтворих очи. Какво по...? Тео? Господи! Как и защо? Щом излезе от стаята бързо се изправих. Огледах се и бях в непозната за мен стая. Слава богу си бях с дрехите. Но пък какво се притеснявам. Кой ще иска да направи, каквото и да било с мен? Жестока болка прониза главата ми. Станах от леглото и напуснах стаята. Боже стълбите ми се струваха като огромно препядствие. Усетх ръка на гърба си.

- Пияна ли си?
- Както виждаш, Джаксън. Главата адски ме боли. - оплаках се.
- Хайде да се прибираме. - помогна ми да сляза.

Всеки беше заспал, където намери. Не видях повече Тео. Не исках и да го виждам. Не знам и какво ще бъде по математика. След около 30 минути път вече си бяхме в нас. Нямах търпение да вляза в банята. Да измия всичкия алкохол от тялото си. Водата се стичаше по тялото ми и ме караше да се чуствам спокойно. След тази сутрин само той ми е в главата. Не мога да осъзная даже случилото се. Щом го видя ще го питам. Приключих в банята. Излязох и се облякох като за вкъщи. Широк анорак и черен клин. Прибрах косата си в кок и слязох до кухнята да ям нещо.