Понеделник.
В недела не се случи тищо интересно. Не че на мен би ми се случило нещо.
- Айде аз съм в противополжния коридор. Ще се видим след училище. - Джаксън ме прегърна и продължи по неговия път.
Това беше еха. Не очаквах да се променш толкова бързо. Имах математика. Много скучен предмет. Отидох до шкафчето си и го отключих. Щом вратата се отвори, падна лист хартия свачкан на топка. Взех го и бързо го разтворих.
Как се започва тайна бележка? Здрасти не мисля, че е подходящо. Не знам. От няколко седмици ми правиш впечатление. Страшно красива си. И скоро мисля да направя нещо по въпроса да се запознаем лично. Ти знаеш за съществуването ми, все пак имаме часове заедно. До скоро.
Какво беше това? Кой е написал бележката? Куп въпроси настъпиха в главата ми. Звънецът би и нямах време да мисля за това, но оставих листта отново в шкафчето и тръгнах към стаята. Седнах си на обичайното място. Сама. Всички останали влязоха след мен. Едно русо момче впи поглед в мен и седна на мястото до мен. До сега никой не е искал да седи до мен. Всички ме отбягваха. Щом седна отвърнах поглед към прозореца.
- Харесвам срамежливите момичета. - ще бъда честна, че се изчервих. Сигурна съм.
Не казах нищо. Само с края на окото ми го погледнах, а той се усмихна. Имаше страшно красива усмивка. Косата му сияеше. Очите му бяха зелени. Беше много красив. Учителят влезе и часът си започна. Бях разсеяна половината част от часа.
- Сара. Къде си? - явно господина забеляза, че съм разсеяна.
Разтърсих глава и го погледнах в знак, че съм в часа и слушам. Една бележка се плъзна върху тетрадката ми.
Обикновенно така влияя на момичетата.
Лека усмивка се появи на лицето ми. Чудех се какво да напиша. Нямах си и на идея как се общува с момче. Та аз никога не съм имала приятел.
На мен не ми влияеш. :)
Върнах му бележката обратно. Защо? Какво написах току що? Той определено ми повлия. Шух леко подсмихване. Нищо повече не ми каза. След като часа свърши излязох от стаята и видях Моника. Не бяхме кой знае какви приятелки, но познати да. Реших да я питам за въпросното момче, защото мисля, че тя имаше испански с него.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Последна надежда
RomantizmЕдно момиче търпяло обиди през детския си живот и продължава и до ден днешен. Отлична в училище, любимка на всеки учител, без приятели, пренебрегната от собственото и семейство. - Защо продължаваш да го отричаш? И двамата знаем, че жадуваш за този м...