Завършвам нашата история,
изписах и последният си лист,
но май кряй е само на теория,
следва огромен послепис.
И думите от мен до днес неказани, засядат в гърлото ми и горчи.
Буквите са някак си размазани,
и всичко премълчано днес боли.
Описвам теб и спомените наши,
историята все недоживяна.
Разбихме сто сърца, сякъш са чаши.
Разбиваме и себе си дори,
в стремежа да направим черното - бяло.
От опитите не останаха сълзи,
от сълзи не остана нищо цяло..
И днес финала е различен,
няма да има послепис.
P.S. аз винаги ще те обичам,
откъсна се последният ни лист.
YOU ARE READING
Просто думи..
PoetryИмах на разположение целия си живот, за да ти кажа какво виждам в теб, а се провалих. Понякога цял живот не стига за да кажеш на някой, че го обичаш. ....Най-лошото при думите е усещането, че има думи, които са останали неизречени. Тежестта на онов...
