Някъде в тъмнината на нощта
някъде там, под изящната луна
момиче броеше звездите - една по една и спомняше си за моментите с тъга.
Моментите, които ненадейно изпусна, търсейки смисъла
в една съдба.
И грешен човек до себе си допусна,
а с правилният водеше война.
Звездите са много, мечтите - безброй, късно е за съжаления.
В живота си ставам нов герой
и сама завпивам непробудно..
YOU ARE READING
Просто думи..
PoetryИмах на разположение целия си живот, за да ти кажа какво виждам в теб, а се провалих. Понякога цял живот не стига за да кажеш на някой, че го обичаш. ....Най-лошото при думите е усещането, че има думи, които са останали неизречени. Тежестта на онов...
