-Ти за какъв се мислиш?! Веднага се дръпни.-изсъска тя и се опита да ме отмести от пътя си. Аз бързо сложих ръцете си от двете ѝ страни и се облегнах на плота. Лицата ни бяха на милиметри. Тя преглътна шумно и усещах как полага адски усилия да не поглежда към устните ми. Е, усилията ѝ ще отидат по дяволите. Гледайки нейните устни, облизах своите. Захапах долната си устна и преместих погледа си на очите ѝ. Дам... провали се.
-За какъв се мисля? За твоя шеф, какъвто ще съм отсега нататък. Понеже няма къде да отидеш, а тук няма да живееш на подаяния, те наемам като моя домашна помощница. И без това не се оправям сам с тази голяма къща.
-И какво.. какво те кара да мислиш, че аз ще се справя?-попита тя, скръствайки ръце пред себе си-опит да увеличи разстоянието между нас.
-По-нататък ще ти намеря другарче.-смигнах ѝ, а тя врътна очи. -Не играй горделива. Имаш нужда от пари.
-Но... но..
-Няма "но". Оставаш!-отдръпнах се от нея и я оставих да диша спокойно. Ябълката отдавна бе паднала от ръката ѝ.
-Считай, че работния ти ден започна. Захващай се за работа.-провикнах се аз на излизане от кухнята.
След около два часа минах покрай моята стая. Чистеше вътре. Нещо, обаче, не беше наред. Не беше на мястото си. Ами да!
-Миличка?
Тя подскочи и се обърна.
-Не ме наричай така.
-Първо-не ти знам името. И второ-ще ми говориш на Вие. И трето-трябва ти униформа.
Тя повдигна вежда.-На Вие? Униформа?
-Нали съм ти шеф.
-А да! Как можах да забравя!
-Е, умницо, ще науча ли името ти?
-Не!
Оо, няма да се разберем така.
Взех пърцала от ръцете ѝ и го хвърлих настрани. Сграбчих я и я хвърлих на спалнята.
-Какво правиш?!! Махни се от мен.-започна да шава, хванах я за краката и се качих отгоре ѝ. Изпънах ръцете ѝ нагоре, за да не може съвсем да мърда.
-Пусни ме или ще те сритам!
-Я да видим как ще стане...-усмихнах ѝ се лукаво и усещах как сърцето ѝ щеше да изскочи.
-Хайде сега.. бъди добро момиче и ми кажи името си. Поколеба се.
-М-Маги.
-Маги... колко сладко име. Ето виждаш ли? Не болеше.
-Щ-ще станеш ли от мен?
-Ммммне~.
