ᴀɪʀᴘʟᴀɴᴇ /ᴏɴᴇ sʜᴏᴛ/

-1-

-По дяволите, закъснявам!-изкоментира Джин, докато влачеше куфара си към летището.

Бързото му ходене, височината му и влаченето на куфара, предизвикаха смешна гледка, която събра погледите на повечето хора.

Преди да влезе във входа на самолета, успя да се спъне в прилежно поставения килим, който беше добре почистен от персонала.

Джин набързо изпсува под носа си, изправи се, усещайки нечия ръка да докосва гърба му, но не се обърна, понеже вече наистина много закъсняваше.

След като се качи в самолета, постави куфара си на мястото, където можеха да се поставят, седна, извади розовите си слушалки от джоба си и ги пъхна в ушите си.

Пусна си предварително подготвеният плейлист, който се състоеше от песни на групи като TWICE, GFRIEND, MAMAMOO и други.

Ще излъже, ако каже, че не беше любител на женските групи, особено пък на такива, които бяха талантливи и с глас, толкова нежен и чист.

Това успяваше да разтопи сърчицето на младия Сокджин!

Днес му беше важен ден.
Трябваше да лети до Япония, за да подготви всичко за бъдещата си работа, а тя бе именно-адвокат.

Отстрани погледнато беше скучна работа, но когато баща ти е главен директор на всички адвокатски кантори в Япония, трудно се отказва на такова предложение.

Сокджин учеше здраво, взе дипломата си с отличие и сега беше на път да сбъдне мечтата си.

Докато седеше и слушаше музика, покрай него мина стюардесата, която предлагаше храна и напитки.
Джин свали едната слушалка от ухото си, пресегна се да си вземе една чаша чай, но някой на съседната седалка го изпревари с такава скорост, че разля едната чаша върху добре изгладения панталон на Джин.

Той стисна силно със зъби, стюардесата веднага се извини за неудобството, причинено му от съседа по седалка, почисти го и му подаде малка торбичка с лед.

Когато тя се върна в кабината си, Джин изгледа на кръв момчето до себе си, а то наведе глава жално надолу и каза тихо "Съжалявам".