Убиваш ме

Глава 14

Прочетете А/Б❤

Целунах го и го придърпаха да падне на леглото. Обрачих го и продължих с целувките обсипващи лицето и вратът му. Продължих да го целувам навсякъде до където имах достъп. Врата, ключиците, гърдите му всичко беше направено с лигави дири и смучки, а сладките му стенания и ръцете вплетени дълбоко в завивките правеха нещата още по- хубави.
- Няма да те оставя да водиш зайче! Не и този път!- каза Тае и ни преобърна, така че аз да съм под него. Отново целувки и белези по врата, ключиците, гърдите ми и корема ми. Езикът му беше достатъчно топъл, за да разтопи кубче лед, а щом стигна до боксерките ми, нямаше как да спра да стена. Обърна ме да легна по корем и влезе бавно, а аз изстенах заради силната болка. След време отшумя и не исках да спира. Напротив молех го да продължава и да забързва, а той изпълняваше. Молех се за още- за още ласки,за още целувки и за още от това удоволствие. Когато и двамата свършихме Тае легна до мен.
Заспах изморен, но щастлив. Придърпа ме към себе си и ме зави със завивката. Беше един от най- хубавите ми дни до сега. Радвах се, че го направих с него. Че той бе първият и последният, надявам се. Заспах дълбоко, но с усмивка на лице.

Skip time

Събудих се от Тае, който си играеше с косата ми.
- Добро утро бебе. Как спа?
- Прекрасно. Благодаря ти!
- За какво ми благодариш бебче?
- За всичко и за снощи!- целуна ме по челото и стана да се облече.
- Куки имаме още два часа докато освободим стаята. Предлагам да полежим още малко и да си съберем нещата. После ще се разходим, ще купим някои неща и се прибираме.- кимнах му в знак на съгласие. Тае легна до мен и продължи да ме гали по косата.
-Винаги съм се чудел, ако на повечето животни слабото място е зад ушичките къде е твоето?!
- На върха на ушите, зад тях, нослето, косата и точно между врата и главата.
- Че даже имам и избор.- засмя се и показа онази вълшебна усмивка. След час и половина прекарани в лежане, станахме и започнахме да събираме всичко.
Излязохме от стаята и оставихме ключа на рецепцията. По пътя спряхме в едно кафене преди да продължим.
- Куки...КУКИИ! - извика някой зад мен и докато се обърна да видя кой е, човека вече беше залепен за мен. Погледнах надолу и видях....

А/Б
Убийте ме. Знам, че не съм качвала от доста време и се извинявам. Просто имам толкова много неща и почти не намирам време да седна да напиша нещо. Но за сметка на това имам две нови идеи за книги. Ако сте фенове на Хари Потър или на фантастиката следващите ми два проекта ще ви харесат. Също и напишете ми в коментарите, според вас кой вижда Куки? Какво мислите, че става по нататък? Споделете ми долу. До следващата глава и ще се опитам да не я бавя много.😚❤