Двама гимназисти се харесват но ги е срам да си го признаят и РАЗДЕЛЕНИ БЕЗ ДА СЕ УГОВАРЯТ пишат песен един за друг но един от тях е написал началото и не може да измисри край, а другия обратното и после най-добрите им приятели, които са гаджета взи...
Оффф! Тоя е най- големия ненормалник. К'во иска??? Т'ва си е моето място.
Това си го мислех докато бях седнала на стълбите и чаках бффто ми. Познавате я. И да, много се бях ядосала на тоя олигофрен дето се мъкне на моето място. Че за какъв се мисли?!?
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Но като се замисля е як. Красив, висок, но много нахален. Единствено това не ми харесва в него. Разказах всичко това на Сиси, а тя знаете ли какво ми каза: - Ти го харесваш! Това беше най-бруталното нещо, което бях чувала! Аз и той- да бе. Само в някой друг живот, въпреки че е сладък...
Ох, какви ги мисля и аз! Просто ѝ казах това: - Не е вярно! - Вярно е! Вярно ее!!! - Еее, може би, но... - Етооо! Видя ли!!!
Не ми се разказва повече. Гледах да отклоня темата. За съжаление не ми се получаваше. Както и да е. Прибрах се и реших да се кача на покрива, а там отново беше той. Аз седнах и се загледах в него. Не бях осъзнала колко е красив. Но нямах никакво намерение да му казвам, че го харесвам и това е! А и дори не му знам името още!
