Причината поради която пиша тази "книга" е ,че искам да видя,че не съм сама и искам да изкажа нещата които ме тревожат със света. Тоест това е нещо подобно на дневник.Живея в малък град и уча в гимназия. Имам много добри приятели които ме подкрепят и
наистина ценя. Зна...
Аз съм.Отново се завръщам след четири месеца и пет дни.Връщам се с идеята да не пиша "книга",а просто това да е моето душевно кошче за отпадъци,понеже тази роля доскоро беше заемана от леля ми,но поради шибаните хормони в тялото ми или просто мозъка ми,който е с размера на колибри я отблъснах от себе си до такава степен,че та ми каза да не ѝ се обаждам повече докато не стана на 18. Дам...тъчичко. Но нека да не се правим,че аз бях света вода дева ненапита...нарекох я повече от веднъж с едно прекрасно епитетче(всяка една дума която не би трябва да кажеш на възрастен човек когато си на 14)...предпошагам,че вече сте разбрали,че съм малко противно съшество,което не може да си затваря устата когато трябва и крещи прекалено много.Не знам къде е проблема. Всъщност знам,но просто не искам да си призная. Просто не съм добър човек с когото да можеш да станеш приятел. Но 🤷
