Иска ми се той да ме разбираше както ти. Ти ме четеше като позната и любима книга, стара, но красива. Сякаш ценна за теб. Сякаш струваше повече и от колата ти, дома ти, дори душата ти. Изслушваше ме, дори и да виках, но после всичко се нареждаше.
Иска ми се и той така да разбираше песните, които споделям както ти. С теб сякаш си говорихме без думи, просто с дистанцирано желание.
Но така ми се иска и ти и той да разбирахте едно: ако получиш първо тялото ми- не получаваш душата ми. А получиш ли нея, но тялото отблъсква, си спечелил повече, отколкото си целял. Но глупав си нали? И ти и той. Не разбирате, че в лицата ви аз виждам дявола и отдръпвам се от изкушението, а понякога му се отдавам, но по-късно дълбоко съжалявам.
Сякаш и двама ви познавам, но сякаш и не ви... Може би познавам тези личица, направени за мен, които ме подмамват, но напразно. Не ти вярвам. Нито пък на него. Нито пък на тях. Нито пък на никого.

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Mar 26, 2018 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

МисълWhere stories live. Discover now