The last one/Последната

I am Alex...

Беше най-обикновен вторник-поредният отекчаващ ден в училище. Аз станах от леглото и отидох да си измия зъбите. След това отидох да закусам. Родителите ми вече бяха тръгнали за работа, а аз трябваше да отивам на училище.

Отново закъснях, а отгоре на всичко първият ми час беше история с най-гадната учителка на света - госпожа Смит. Да... за нея се насят много слухове, като най-попурярният е този, че тя е превъплащение на първата директорка на училището - Рейчъл Смит. Казват, че се е самоубила, но истината е,че учениците толкова я мразели, заради ужасните правила и ужаса който всявала и един ден те решили да й отмъстят. Група от деца отишли в дома й и я задушили, докато тя спяла. Казват, че се връща на всеки 100 години, за да търси мъст и не си отивала докато не изпразнела училището. Последният път само един се спасил от нейната прегръдка - той открил начин тя да не го хване, скрил се в една от стаите и стоял там три дни. Тя усещала присъствието му, и така не си и отишла. Той прекарал последните си дни в търсене на ключа за вратата, но неуспешно. Той умира от глад и жажда, но преди смъртта си той написва цялата случса на хартия и я оставя пред входната врата. Щом той умрял, тя вече не усещала присъствието му и си отишла.

След училище се събрахме аз, Тами, Макензи, Дейвид и Шон, защото имахме проект по химия. Макензи беше моета най-добра приятелка, знаеше кога плача и кога се смея, кога не ми се говори и кога искам да говоря, знаеши дори кога съм гладна и кога сита.

Изведнъж сякаш всичко започна да се тресе. Директорът каза на всички да се съберат във флаието на втория етаж. Сигурно беше просто леко заметресение. След малко оредбата се включи отново и се чу, как някой прошепна ,,Спасявайте се!''

Всички вцепенени гледаха, как по стълбите бовно слизаше бледа жена в дрехи от 18 век с обвит с въже врат. Всички познаха старата Рейчъл. Тя тихомълком измърмари ,,Имате 15 минути'' , а след това се качи обратно горе. Тотава си направих извода, че остават 15 мин. до смрачаване.

Всички се заловихме, да търсим изход, но вече бяха изтекли 10 минута, а нямаше и помен от ключа за входната врат.

Ние петимата се скрихме в учителската стая. Имафме храна и вода за най-много два дни. Не можахме да спим, цяла нощ се чуваха писаците на жертвите на Рейчъл.
Ние имахме предимство през деня, когато тя потъваше в сън.

Първото коет видяхме беше трупът на г-жа Смит, а след нейния и още десетки трупове.

Никъде не намирахме ключа, а вече се започваше да се стъмва. Отново не можахме да спим. Цяла нощ слушахме, как ни говори, шептеше ни ,,Знам, че сте тук! Ще ви намеря!''.