Тайната на Вероника.

19 4 1
                                    

След като Вероника се прибра от училище, се качи в стаята си за да си напише домашните. Докато решаваше задачите по математика, телефонър ѝ звънна.
Беше майка ѝ, която ѝ звънеше всеки ден след училище. Родителите на Вероника бяха разведени и за това тя не виждаше майка си често. Тя вдигна телефона.

Вероника: Здравей мамо ка си?

Елизабет- майката на Вероника.

Елизабет: Здравей миличка. Аз съм добре ти как си.
Вероника:Доста добре.
Елизабет: Радвам се Ви. Как беше училището днес.
Вероника: Беше супер. Срещнах едно много готино момче на има Блейк. И ядох най-вкусният бургер в живота си.
Елизабет: Радвам се за теб Ви. Не забравяй, че днес има пълнолуние. Каквото и да става не забравяй да заключиш вратата и решетките на прозорците в стаята ти.
Вероника: Не се безпокой нищо няма да стане.
Елизябет: Никой не трябва да разбира за тайната ни. Дори и баща ти.

Бащата на Вероника често отсъстваше от вкъщи, защото работеше като пожарникар, а по това време в Мантифрик ставаха доста пожари заради жегата.
Нощта дойде и Вероника започна да чувства, че се променя. Очите ѝ станаха зелени като изумруд, зъбите ѝ станаха остри като бръснач и след малко тя вече се беше трансформирала във вълк.
Вероника виеше и драскаше по стените, опитвшесе да избяга отново и отново, но не успя. Вероника се умори и падна на пода в стаята си. На сутринта тя отново беше себе си. Стаята ѝ беше пълен хаос завивките и възглавниците ѝ бяха разкъсани, а по стените на стаята имаше следи от нокти. Вероника бързо скри завивката и възглавниците и прикри белезите по стената. Накрая се облече и тръгна към училище сякаш нищо не е било станало.

The Manticore StoryKde žijí příběhy. Začni objevovat