Nicolas Parker

Chapter 1-Oh honey..

Гледната точка на Ник

Подреждахме масата с алкохол и прибирахме всички чупливи предмети от къщата на Крисчън. Бен беше необичайно тъжен, а момчетата се опитваха да го разведрят по всеки един възможен начин. Но не се получи и това ме дразнеше. От разговорите, които проведохме разбрах какво му има. Джулия Блейк, кучка от класа. Или по-скоро евтина курва, в която той беше влюбен. Не разбирах защо не искаше да е с него. Та той беше прототип на почти всяко момиче-красавец с не много ум и тяло на гръцки Бог. А и на кого му трябва любов, когато имаш пари?

-Тя изпуска, Бен. Ще се напиеш и ще ти мине, а тя ще осъзнае грешката си и ще я е яд, повярвай.-казах докато му наливах чаша. Минал съм през този глупав период и се надявам никога да не го изживявам отново.

-Прав е.-подкрепи ме Грейсън-Има много други момичета, та знаеш ли колко като бея ще срещнеш? Стегни се, има толкова много, дай им шанс.

-Плюс това нека не забравяме колко общителни стават мацките, когато са на градус!-подметна Мат и всички се засмяхме. Но на Бен не му беше до смях. Виждах го. Щеше да му мине, съвсем скоро. Може би трябваше да му викнем курва.

Крисчън се зае да оправя музиката. Имах чувството, че тази къща бе направена за купони. Пет стаи на втория етаж, мазе, обзаведени като 5 звезден хотел, в което живееше и самият Крисчън, кухния без кой знае колко прибори, просторен хол с голямо музикално оборудване и най-хубавото беше, че е звукоизолирана. Отвън имаше и басейн, но летния сезон още не беше дошъл и не беше подходящо.
    Мина някъде около час и хората започваха малко по малко да пълнят къщата. С момчетата седяхме на дивана и наблюдавахме новобранците. Някой знаеха защо са тук, други не, но какво толкова? През вратата влезе Кортни-момиче, което случайно беше една от най-добрите приятелки, които съм имал. Беше се издокарала, определено. Носеше бяла рокля с някакви блестящи ресни, черни обувки и гривни. Беше пуснала кестенявата си коса да пада свободно и се усмихваше весело. Чак когато се отдръпна забелязах и кой стоеше зад нея-момичето с поршето. Беше красива и определено нямаше нищо общо с това, което влезе в колежа. От това момиче крещеше думата "Класа". Никоя не можеше да се сравни с нея и това определено ме заинтригува.

Гледната точка на Ким

Кортни ме заведе да си вземем нещо за пиене. Аз нямаше да пия, за това взех една чаша и я напълних с вода. Вода или водка никой нямаше да забележи, така че не беше фатално. Кортни отиде на някъде, а аз останах в средата на хола, чудеса се какво да правя. Завъртях се и за мое съжаление срещнах момчето от паркинга. Определено беше красив, но само с красота нямаше да не спечели.

-Виж ти, някой можел да се облича.-засмя се, а аз извъртях очи.-О стига брюнетке, не бъди толкова лоша, бе искаш ли да се опознаем?

-Не, не искам. Защо трябва да си такъв идиот?-попитах, а той поклати глава. Повторих въпроса си, той пак не чу и ми писна. Музиката беше прекалено силна, за това хванах ръката му и го задърпах към някоя стая.

-Тук ме хвана неподготвен.-засмя се той, след като заключих една от стаите, след като влязохме.

-Ти наистина си голям идиот. Как очакваш да те чуя долу ?-попитах и се засмях.

-Можеше да ми го прошепнеш.-каза простичко.-Значи не искаш да правим секс?-попита с нотка тъга в гласа си. Ударих челото си и поклатих глава.

-Просто млъкни, става ли?-засмях се и се средоточие в това, да държа устата си затворена. Повдигна вежда и въздъхна.

-О захарче, не става така. Аз дори името ти не знам. Аз съм Ник.-представи се, а аз повдигнах вежда, имитирайки го.

-Не виждаш ли, че не съм заинтересована?-не знам за кой път извъртях очите си днес, но виждах, че се дразни, за това продължих да го правя.-Няма да си легна с един самовлюбен идиот като теб.

-Ауч. Това заболя, не виждаш ли че не съм заинтересована.-подсмихна се, а аз извъртях очи, отново.-И спри да ги въртиш тия очи, накрая ще изпаднат.

-Казвам се Ким. Но какво ти пука? Нима можеш да си позволиш да говориш с един прошляк?-попитах, а той малко се засегна от думите ми. Не знаеше какво да ми отговори.

-Знам какво казах по-рано, но ти сериозно ли ?-не бях сигурна дали смеха му беше ирония.

-Напълно.-скръстих ръце и се облегнах на стената.

-Защо трябва да си толкова груба, мамка му?-охо някой побесня. След като затвори очите си за да се успокои хвана една възглавница и я запрати към стената.

-Проблемите с агресивта другаде.-казах с равен тон, а това го ядоса още повече.-След като видиш някоя, която не припада по теб губиш контрол и не знаеш как да се държиш. Много жалко, скъпи.

Отключих вратата измежду смеха си и излязох. Трябваше да си намеря нещо по-добро.

Гледната точка на Ник

Ама какво се случи току що? Стоях като треснат с мокър парцал и не знаех на къде да тръгна. Та тя наистина ли се държа така с мен? Имаше ли представа на кого говори по този начин? Това нямаше да и се размине току така. Щях да си отмъстя и знаех перфектния начин да го направя.

***

Надявам се да ви харесва първата глава. Приготвила съм много изненади в следващата, за това stay tuned. По някаква тъпа причина не мога да отговарям на коментарите ви, но страшно много благодаря за подкрепата❤️❤️

xoxo