Nicolas Parker

Chapter 4-I adore coconut.

-Добро утро, спяща красавице!-чух до болка познат глас и се помолих със сърце и душа да сънувах.-Не скъпа, не сънуваш. Иначе щеше да е мокър сън.

Обърнах се като попарена, за да срещна Ник в цялата му прелест, облечен в анцуг и бял потник. Събрах вежди и скръстих ръце.

-Добро утро и на теб. И за твое сведение, нямаше да е мокър сън, а кошмар.-казах, подминавайки го. Запътих се право към кухнията, а той ходеше пред мен. Сервира ми закуска, което признавам си беше мило, но някак си имаше нешо гнило в цялата обставнока.

-Как се озовах тук?-попитах, а той се засмя.-Защо се смееш, изобщо не ми е смешно!

-Виж сега, захарче, не знам как си се озовала тук, знам че си ми длъжница, за дето не те изгоних, а те намерих в леглото ми и не се възползвах от теб.-засмя се, а аз се опулих насреща му.

-О.-казах, преди да преглътна.-Благодаря ти. И извинявай, наистина нямам идея как се озовах тук, знам че снощи изпих твърде много.

-Личи ти. И понеже трябва да възвърнеш сили, сега ще се наядеж и ще си вземеш душ, след това ще те прибера.-каза, без особена реакция. Помълчахме малко и най-накрая реших да обеля дума.

-Каква игра играеш?-той ме погледна и се засмя.-Сериозно, какво ти става? Ти беше надут, а сега си мил?

-Мога отново да стана студен и безчувствен, щом искаш.-извъртя очи и изпи от кафето си, а аз го погледнах с пренебрежение.

-Добре добре, съжалявам.-засмях се леко и го подбутнах по рамото.-Хайде покажи ми къде е банията.

-Искаш да се изкъпя с теб ли?-попита и повдигна вежди няколко пъти, а аз се засмях.

-Не ставай нагъл, защото колкото и да съм ти длъжна, това няма да се случи.-намигнах му и взех чиниите, за да ги измия. След като приключих чух само едно "по коридора, наляво" и се запътих към предполагам банията, където щях да си взема душ. Главоболието вече го нямаше и се чувствах по-добре.

Гледната точка на Ник

Наистина не можех да си обясня какво за бога правех. Нямах нито идея защо я оставих да спи вкъщи, нито защо се държах мило с нея. Не знех какво се случва. Имах сериозна нужда да поговоря с някого, но уви с кого? Трябваше да звъна на Кортни, тя винаги се оказваше права и честно казано, беше най-добрия съветник.