I fell in love with my nightmare

Не се друсам, разкарай се!

Аз съм Джулия Остин на седемнадесет от Калифорния. Аз съм от онези момичета които всички познават, но никой не ги използва за нищо друго освен да предпише домашно по математика. Никога не съм пила, нито съм се дрогирала, не съм правила секс и нямам първа целувка. Имам кафява коса и светла кожа, която мразя, майка ми казва че само хабя морето. Аз обаче му принадлежа. Сърфирам от 12 годишна. Това ме кара да се чувствам жива. И така стига толкова за мен...
Чух пронизващия звук на алармата и станах лениво от леглото. Облякох си обичайното, бяла риза, черни дънки и белите ми гуменки. Забравих да спомена, живея само от година, нашите ме изгониха от нас, защото съм им разваляла имиджа. Слязох в хола и си взех една ябълка от купата с плодове, направих си кафе и излязох. Апартамента който бяха наели родителите ми е на десет минути от училище и на две с автобус, днес реших да вървя пеша.   Стигнах в училище и седна на първия чин както винаги. Сложих си слушалки и оставих музиката да гърми в ушите ми. Затворих си очите и се замислих. Изведнъж някой избута чина със зверска сила и аз паднах от стола.
-Кретен такъв защо ме блъсна.
Вдигнах поглед на горе и разбрах че пред мен седят двама адски секси близнаци.
-Я не ми повишавай тон, кучко. Питах те десет пъти дали искаш трева.
-Ти идиот ли си или на идиот се правиш? Със слушалки съм бе малоумник.
Божеее този с по късата прическа направо щеше да ме  убие. Ама сега.
-Имаш късмет, че си момиче. Иначе....
Тоя с късата коса пак ми се репчеше.
-Все тая не ти искам тревата разкарай се и си я наври отзад .
Беше ми все тая дали ще ме удари.
-Внимавай. Може да се случи нещо лошо.
-Ти какво не разбра. Не се друсам разкарай се.
Учудващо никой нищо не каза и двамата си излязоха. Това ни беше последния час и аз едвам го търпях. Някъде посредата на часа получих съобщение, не го отворих, защото оставаха десет минути до края на часа и не исках да ме гонят. Госпожата ни каза домашното и ни пусна. Аз веднага извадих телефона от задния си джоб и отворих съобщението.

Лиза: ела в нас спешно, имам нужда от теб.

Лиза е най-добрата ми приятелка, и не се притесних от това, че ми е писала, а от това че има нужда от помощ, та тя дори да седи на ръба на пропаст и някой да я бутне няма да моли за помощ. Нещо става. Изхвърчах от училище и изпуснах автобуса, който кара към тях, за това трябваше да спринтирам. Не съм по тичането, не мога да измина и 200 метра тичайки, но сега адреналина ми даваше сила. След 10 минути бях пред тях и едва си поемах въздух. Почукаха на вратата и Лиза ми отвори с насълзени очи и разтечена спирала.
-Съжалявам. -тоа промълви единствено тя, преди да бъде ударена от мъж с бандан на лицето и шапкана главата. Тя се строполи на земята, а аз нападнах мъжа.
-Какво направи, копеле так...-не можах да продължа, защото някой с почти същото телосложение, опря нож в гърлото ми.
-Ако още веднъж днес ми повишиш тон или обидиш мен или още повече брат ми няма да останеш жива.
Плачех рядко, но сега осетих горещи сълзи да се спускат по лицето ми.
-Ще направя всичко...всичко което поискате само оставете Лиза....моля ви.

Надявам се главата да ви е харесала. Очаквайте нова всяка неделя. И ако не ви мързи харесайте я и драснете един коментар. 😃😘😀