I fell in love with my nightmare

Свобода макар и за малко

Изведнъж започнах да мисля, сякаш се събудих от кома. Защо мамка му в къщата на Лиз имаше мъжки дрехи, презервативи и оръжие. Това е много страно. Поспрях след доста тичане и седнах на най-близката пейка. Така мисли мамка му, къде ще отида мамка му. В чантата ми имаше около 10 -15 хиляди на стотачки. Поне така изглежда. Извадих телефона на Грейсън от задния джоб и влязох в сайта на летището, запазих си билет за Вашингтон. Най-безопасната дестинация. След като бях готова с разплащането, реших да отида до нас и да се преоблека. Наямах ключ, но винаги държа един под перваза на прозореца, на магнит. Домът ми беше на две пресечки от мястото на което се намирах в момента, но не трябваше да рискувам, за това се затичах. Спрях чак пред входната врата и влязох след това заключих и не светнаха никъде. Предпочитам за по-сигурно да се преобличам и да събирам багаж на тъмно. Реших да взема дрехи от гардеробната, защото няма прозорци и мога да светна, там държа само летни дрехи в момента и обувки, но във Вашингтон е лято, така че, няма проблем. Взех най-големият сак за фитнес, който така и не използвах, колкото и да си обещаваха да ходя на фитнес. Започнах да блъскам вътре. После обаче реши да извадя всичко и да си взема по пет неща от дънките пет от късите панталонки и пет от обувките, и ме мързи да мисля, разбрах себе си. Всичко по пет. Натъпкаха всичко в сака и загасих. Излязох, взех раницата с парите и си викнах такси. Чаках пред верандата колата да дойде, след пет минути най-сетне беше пред мен. Метнах се в него и се усмихнах.
-Здравейте, към летището моля.
-Добър вечер млада госпожице, ще бъдете там до 20 минути.
-Мерси!
Пътуването мина спокойно, докато не видях скапания Грейсън на входа на летището, беше се подпрял на една колона и се оглеждаше. ТЕЛЕФОНА... РАЗБИРА СЕ.
Изхвърлих телефона в една кофа, но това не променяше факта че бях прекалено тъпа да изключа местоположението. Ето на това му се вика след дъжд качулка. Изтрелях се бързо към терминала. Тъй като бях с електронен билет и ръчен багаж директно се наредиха за качването в самолета. Минах само през металдетектора. Чаках около 10 минути, но най сетне се качих на самолета. След половин час вече излитахме. 10 минути след началото на полета една млада стюардеса ме попита дали искам нещо. Аз и отказах, и затворих очи. Събуди ме това че ни оповестиха да не забравяме багажа си и, че вратите ще се отворят след две минути. Взех си багажа и изчезнаха от летището.
-Здравей Вашингтон. Отидох в най-близкото място, където може човек да си наеме апартамент и платих наема за 6 месеца. Излезе ми около 300 долара. Което е супер. Апартамента в който съм настанена е на последния етаж. Има малка кухничка и голям хол. Баня с вана и най най важното място за скейтовете ми. Имах намерение да се запиша в училището което е най-близо, и когато усетя, че съм готова ще се върна и ще си взема всичко и никога повече няма да погледна на зад. Взех си раницата с парите и отидох до.супермаркета, въпреки че нямах представа къде е. След десет минути лутане, най-сетне го намерих. Тъкмо да вляза, и някакъв чернокож мъж ме издърпа настрани и започна да ме целува. Горещите сълзи не спираха. Той спусна ръката си на долу.
-Моля те, моля не го прави. -аз не се молех никога но в този случай нямах избор.
-Кучко, не ми се моли. -този беше адски груб.
-Тя каза да я пуснеш. -глас познат ми до болка. Това беше гласът на Грейсън. Не може да е той. Как си е запазил билет. Кога е дошъл.
-Пич остави ме да се забавлявам, ако искаш се включи.-не това щеше да е двоен кошмар. - не последваха думи, чернокожия се свлече до мен.
-Така така така. Кой си имаме тук. - не това е кошмар, не може Грейсън да е пред мен. Това не е истина. Колкото и да ме беше страх реших, че ще най добре да му отговоря злобно.
-Така така така, имаме си едно добро, нормално момиче и един извратен, наркодилър , изнасилвач. - Грейсън си стегна челюстта и стисна юмруци. Успях да го ядосан. Той се приближи и преметна ръка през кръста ми.
-Слушай ме много внимателно продължи да вървиш, и ме заведи в апартамента ти. Не понечвай да викаш, защото имаш нож на гърба и ще умреш. Вървях и не говорех. Стигнах до вратата и отключих. След като влязохме усетих как ръката му се пъха под тениската ми и разкопчава сутиена.
-Не ме докосвай.- беше ми толкова неприятно, че гласът ми трепереше от погнуса.
-Ммм, не искаш ли да си довършим това което ти прекъсна. - всъщност ако не знаех какъв е щях да се възбудя.
-Знаеш ли да го духаш. Писна ми от теб разкарай се от дома ми. -вече крещях, но той извади от задния си джоб белезници, безусетно ме преметна на рамото си. Метна ме на леглото и ме закопча за рамката. Не това не е честно. Започнах да се въртя, но сякаш му помагах. Грейсън ме обкрачи и започна да ми разкопава панталона. Неусетно останах по гащички. Той изхлузи и тях и останах полугола. Грейсън хвана сутиена и фанелка ми и ги разкъса. След това той се съблече. Беше красив. Тялото му е като на гръцки бог. Но това не е и с душата му, тя е черна и грозна.
-Грейсън, не го прави. -той беше между краката ми и ми бутна краката така че да не мога да мръдна. Настани се между краката ми и си го вкара целия.
-Ааааааа боли ме спри. -вече нямаше помен от девствеността ми. Аз го блъсках и бутах но той сякаш не забелязваше. Вкарваше си го целия, без задръжки. По едно време се отказах да правя каквото и да е за да го спря. Нямаше смисъл. Девствеността нямаше да ми се върне. По едно време болката отшумя и на нейно място дойде насладата. Свършихме заедно. И ....

Такаааа. 1002 думи без боутнатото. Съжалявам за забавянето, но не можех да напиша толкова много за два дни. Надявам се главата да ви хареса. Ще се радвам на коментари. Обичам ви😘😘😘