I fell in love with my nightmare

Няма смисъл от сълзи

*Грейсън*
Няма да стане така. Тая кучка няма да ме върти на малкия си пръст. Застанах срещу нея. Хванах я за косата и й ударих шамар.
* Джулия*
Той ме удари. Очаквах всичко друго, но не и това. Толкова ли беше западнал? След удара сълзите от самосебе си започнаха да капят от очите ми. Но нямаше да се предам. Отскубнах се от него и замахнах. Забърка се с грешни грешното момиче. Секунди преди ръката ми да срещне бузата му той хвана китката ми и я стисна силно.
- Никога не ми посягай ясно.
- Няма да стане. - след тези думи се отскубнах от хватката му и го ритнах между краката. След това започнах да тичам към стаята си и заключих вратата. Спуснах се по нея и започнах да плача. Изправих се бавно и седнах на леглото.
*Грейсън*
- Отвори врата.- бях бесен. Никоя не си беше позволявала да ме удари.
- Няма разкарай се. Мразя те. Мразя лицето ти, мразя държанието ти, мразя деня в който си се родил. Ти си грешка. - мислеше, че ще ме нарани? Не всъщност просто ме ядоса още повече.
- Слушай ме много внимателно. Броя до три, ако не отвориш ще стане много много лошо. Не само за вратата, но и положението в което си в момента.
- Н.Я.М.А - очаквах го. Отдалечих се от вратата и блъснах рамото си в нея. Тя обаче не помръдна. След още един удар тя буквално падна от пантите. Джулия обаче я нямаше.
*Джулия*
Чух как Грейсън удря вратата и се успокоих, че не падна, но после се чу още един удар и трясък от падаща врата. Свой се още повече в скривалището си. Бях в гардероба. Беше доста дълбока а на първото рафтче имаше одеала. Аз се увих в тях и се надявах да не ме види.
- Джулия излез веднага където и да си. Ще те открия. Така само става по лошо.- Даже ще изляза. По добре да умра тук. Не чух нищо. Той сякаш излезе от стаята. Чу се тръшване на входна врата. Изчаках още малко и се разопаковах от одеалата и излязох от гардероба. Още привиквах със светлината, когато някой ме хвана и ме метна на леглото. Кой ли можеше да е?
- К...ка.как...во правиш? Грейсън моля те. - бях смела, но не исках пак в болницата.
* Грейсън *
- До сега не ми се молеше. Какво ти стана? А? Къде ти отиде смелостта? Сега ще видиш, че не можеш да си играеш със мен.
- Из...извинявай - болеше ме само като се сетих за размера му. 
- Искаш ли да ти кажа една тайна. НЕ МИ ПУКА.
- Сега ще понесеш наказанието си. - той ме обкрачи и скъса бельото ми.
- Не. - прошепнах.

* Грейсън *
Беше ми тъжно. Но трябваше да съм гаден . Нямаше как.
- Виж няма смисъл от сълзи...много жени биха ми паднали в коленете само при мисълта за секс с мен. - след тези думи раздалечих бедрата й и се наместих.

*Джулия*

Той хвана ръцете ми над главата и се заби в мен. Болката беше ужасна. Грейсън беше сложил главата си в свивмата на врата ми и дишаше тежко. Леглото се клатеше заедно с неговите движения. Как не се е счупило трудно ми е да разбера. Той започна да се забива още по силно в мен и свърши. След това се метна на другата част на леглото, а аз отново бях умърсена и разбита.

За да ви се реванширам, че не съм качвала от одавна качих тези три глави. Моля ви, докато четете пуснете песента на Maroon 5. Обичам ви🍓❤❤❤😍😍😍🍕🍕🍫