Правото да обичаш

Пролог

--ЛУИЗА--

-Ейми!

Ръцете ми потъват в кръвта й. Дори не знам откъде тече. Разтърсвсвам тялото й. Тя дори не помръдва.

Клаксон. Светлина.Сблъсък. Единственото, което си спомням.

-Лу, ела насам! Стани от там и ела при мен! - Не знам, кога е дошъл Джейкъб. Защо иска да отида при него? Той иска да оставя Ейми! Защо? Аз знам, че ей сега ще се събуди, ще се усмихне, както преди.

Изведнъж две ръце ме хващат през кръста и ме понасят далеч от нея.

-Пусни ме, Джей! Пусни ме!

-Лу, моля те, успокой се! - брат ми ме пуска на земята. 

-Тя ще се събуди, Джей! Ще видиш! Всички ще видите!

-Лу тихо! Чуй ме! Тя няма да се събуди! Никога повече! Чу ли? Няма!

-Защо си...-едва продумах. Джей не каза нищо. Взе ме  в себе си и целуна по главата. Залюля ме като малко дете. Майкъл се появява отнякъде

Чувах шептенето на двамата ми братя и пред очите ми изниква споменът за семейната ни снимка: мама, татко, двама големи батковци, една руса кака и две бебета близначета. 

Щом осъзнах, че никога няма да е същото, сякаш сърцето ми спря.

--ТОМАС--

Минаваше дванадесет. Мускулите ми се бяха стегнали сякаш знаеха, че нещо лошо ще се случи.

Само аз бях буден. Кейт отдавна си беше легнала, а мама не бях поглеждал от както й дадох лекарствата. Понякога со мислех, че магии в тъмната си стаичка. В общи линии не я бях виждал да се усмихва от както татко почина. Това беше доста тежък момент за всички ни. Особено за Кейт. Мисля, че тя дори не го помни.

Качих се горе и отидох при сестра си. Спеше като къпана. Влязох в стаята. В момента, в който стигнах до леглото, вратата се трясна зад мен. Надуших нещо. Поех си дълбоко въздух и когато осъзнах каквое ми призля.

-Кейт! – разтърсих я лекичко. – Ставай, бързо!

Нямах време да мисля за майка. Тя щеше да се измънке.

-Какво има? – сънено продума Кейт. Нямах време за обяснение. Метнах сестра си презрамото си и я понесох към прозореца на стаята. Тя блъскаше с ръчичките си по гърбът ми. Вдигнах прозореца. Слава Богу, аварийната стълба беше на мястото си.

-Сега, успокой се, слез долу, аз ей сега ще дойда. Разбра ли? – погалих Кейт по бъзата и я целунах по челото. Тя, цялата трепереща само кимна. Докато слизаше надолу успях да взема одеалото й и някакъв суичър, които щяха поне малко да нистоплят. Надявах се, че мама е долу. Чух сирената на пожарнатаж и сърцето ми поне за малко се успокои.

Слязох на двора. Един пожарникар беше гушнал Кейт. Мама я нямаше. Взех сестра си в прегръдките си. Тогава видях от къщата да изваждат женско тяло. Единсвеното, коео успях да направя беше да притисна Кейт по близко до гърдите си.

Мисълта премина бързо през главата. Ние ще умрем.