{F·A·T·E}

Първа част - Приемането

Неделя, някъде към обяд, Атланта, Ким Ну Ари
"Разтърках очи и ударих с мощ будилника. Пак се успах. Сега ако не ме уволнят, ще е късмет. Затичах се бясно към сградата отсреща на блока, в който живеех.
- ГЛУПАЧКА! НИКОГА НЕ ИДВАШ НА ВРЕМЕ. ЖИВЕЕШ ОТСРЕЩА, А ИДВАШ НАЙ-КЪСНО. - Развика се управителката на кафенето, в което работех почасово. - МАХАЙ МИ СЕ ОТ ОЧИТЕ. - Замахна с ръка към вратата, през която току що бях влязла. Няма да и се противя. Свалих престилката, която даже не можах да завържа, докато тичах със светлинна скорост по стълбите на жилищния блок. Е, явно съм уволнена. Гадост, даже не можах да кажа "Добро утро".
Погледнах към пощенската кутия на моята квартира, докато се връщах вкъщи. Имаше малко пликче, което стърчеше от отвора и. Издърпах го и прочетох името на подателя. "Академия на изкуствата" и името на града. Отворих го, само за да прочета, че съм приета в някаква академия. Дори не съм се записвала. Какво по дяволите?"

-----

Събота, 11:45, Тутракан, Александра Константинова
"Обикаляхме съботния пазар с най-добрата ми приятелка, Мирослава, защото си търсех кецове, а тя ме супервайзваше. Спрях се на щанда за суитчъри и почнах да разглеждам.
- Ъъъъ, Саши?
- Ммм? - Обърнах се към нея. - Баща ти ми писа. Каза да си вдигнеш телефона. Натиснах копчето отстрани на телефона си и онемях. 14 пропуснати от "Татко". Звъннах му, докато се чудех какво може да е толкова важно, че баща ми - мозъчния хирург - да ми звъни непрестанно:
- Кажи, тате.
- Нали каза, че винаги си искала да учиш стрелба с лък като предмет в училище?
- Да?
- Е, поздравления, пристигна писмо за някаква академия, която има това.
- МОЛЯ??? - Изпуснах си портмонето от вълнение. - Затварям. - Прибрах си телефона и се хвърлих на момичето до мен. - КАНЕЛЕНИ КИФЛИЧКИ, МИ, ЩЕ УЧА СТРЕЛБА С ЛЪК."

-----

Неделя, малко след обяд, Атланта, Абигейл Скот
"Рисувах поредната сюрреалистична идея, изскочила в главата ми, когато внезапно през вратата се натресе най-добрата ми приятелка - Ари.
- Здравей. - Усмихнах се към нея и продължих да нанасям кърваво червено по платното.
- Стана нещо странно днес.
- Да те уволнят от работа, отново, не е странно, мила.
- Как разбра???... Забрави това. Приета съм в университет, за който даже не съм се записвала.
- От къде знаеш?
- Имаше плик в кутията, когато се прибирах.
- Какъв плик? - Спрях да рисувам и се обърнах към нея с интерес. Тя се загледа и посочи нещо на бюрото зад статива ми.
- Такъв. - Видях парче цветна хартия по купчината бели листи и го издърпах. - Кой е сложил това тук? - Прочетох на глас написаното в него. - „Уважаема, Абигейл Скот, приета сте в "Академията за изкуства". Очакваме ви!""