Thank you! ~bg~

~1~

Казвам се Аби и уча в Сеул.Нямам приятели, хората винаги ме избягват, често съм торомзена.Вървях към училище а пред мен ходи най-красивото и перфектното момче-Чонгкук.Всички момичета точят лиги по него е и аз.Той се обръщаше от време на време което караше сърцето ми да препуска като кон.Когато стигнах в училище минах през доста подигравки на които не обръщах внимание.Седнах на чина и започнах да драскам в тетрадката.Тетрадката ми отиде на земята с едно плъзгане-Анджела!Докато се усетя и аз бях на земята.Чиновете бяха до стените а Анджела и приятелките ме бяха заобиколили.Анджела държеше някаква пръчка което означава само едно.Тя тъкмо да ме удари но някой хвана пръчката.

?: МАХНИ СЕ ОТ НЕЯ!ТОРМОЗИШ МЕН СЕГА И НЕЯ!КАКВО СМЕ ТИ НАПРАВИЛИ?-беше момиче с шарена коса.Горе розово-лилава а после ставаше тъмно лилава.-МАХАЙ СЕ!

Анджела: Ти ли ще ми кажеш?!ПЛЪХ!-непознатата ритна демона (Анджела) вкраката и демона падна.След това Анджела си тръгна а непознатата ми помогна да се изправя.

Аз: Благодаря ти!

?: Ънсонг!-тя се усмихна.-Вече приятелки ли сме?

Аз: А к-какво?

Ънсонг: Не искаш ли да сме приятелки?Често се луташ сама и ми е жал.Е то и аз се лутам сама де ама да.

Аз: Д-добре.

Ънсонг: Добре след училище ела с мен да се боядисам.

Аз: Добре.

След часовете

Не мога да повярвм че си имам приятелка.Аз чаках Ънсонг зад училище.Чух гласове и погледнах.ЧОНГКУК?!Започнах да го гледам.

Ънсонг: Хайде стига си мечтала.Ще минем през училището не искам да минаваме през белокоското!

Аз: Ти да не би...

Ънсонг: Тихо тихо!Хайде!-тя ме хвана и по най-бързия начин се изнизахме.След като излезнахме от училище я попитах.

Аз: Ти да не би харесваш Юнги?

Ънсонг: Може да се каже.

Аз: Кажи няма да кажа на никого е най-много на възглавницата.-тя се засмя и започна да говори сериозно.

Ънсонг: От пет години го харесвам но...А ти от колко време точиш лиги по Чонгкук?

Аз: Пет години.

Ънсонг: Днес е четвъртак и мама и татко са при баба за месец.Често ме оставят сама.Та ела в нас.