Thank you! ~bg~

~3~

Телефонът на Аби изпиука.Двете се стреснахме и се чудехме какво да правим.

Юнги: Кой е тук?

Аби ме гледаше притеснено.Погледнах я в знак да стои там.

Аз: Даааа?-показах се а Чонгкук бързо си сложи блузата.

Чонгкук: Ти чу ли нещо?

Аз: Аз ли какво да съм чула?-зле съм.

Юнги: ЧУ ЛИ НЕЩО?-той се развика толкова силно че сигурно на Северния полюс се чу.-МЪРЛО ЧУ ЛИ НЕЩО?

Аз: ТИ СИ ГОЛЯМ ИЗПОЛЗВАЧ!ПЪРВО МЕ ЦЕЛУВАШ А СЕГА МИ КРЕЩИШ!И ДА ЧУХ ВСИЧКО!НЕ НЯМА ДА КАЖА НА АБИ!И... ЮНГИ МРАЗЯ ТЕ!-от тези думи ме заболя но той си го заслужаваше.Излезнах от съблекалнята и след пет крачки се обърнах и видях как Юнги седи и ме гледа.Аз се скрих в женската тоалетна и изчаках Чонгкук и Юнги да тръгнат.След пет минути те тръгнаха и аз се върнах и казах на Аби че са тръгнали и може да излиза.
След като излезнахме от училище искахме да се снимаме.

Гледна точка на Юнги

Аз: Имам план.

Чонгкук: Какъв?Иии за какво?

Аз: Ънсонг сигурно ще се срещне с Аби.Посоката им е тази и ще се срещнем с тях.Аз ще правя каквото правя и ти ще имаш възможността да говориш с Аби.

Чонгкук: Идват!

Гледна точка на Ънсонг

Видяхме Чонгкук и Юнги и Аби веднагически изтръпна.Чувах сърцето й как тупти.

Аз: По-спокойно бе!

Доближихме се и Юнги започна да идва към мен.Аз ходех назад и постепенно се отдалечавах от Аби.

Аз: Извинявай но искам да мина!

Юнги: А не!Няма!

Аз: Окей!-заобиколих го и тръгнах.

😧😐