Your life is your life

7 2 2
                                    

Отдавна забелязах нещо много странно. Вече не ми се гледат толкова сериали и филми, а преди това беше голяма част от ежедневието ми и дори си мислех, че като стана по-голяма няма да съм скучна като "възрастните", които само работят ами ще гледам хубави филми-фантастични, приключенски. Но истината е, че сега, когато си пусна някой филм или сериал ми става скучно на втората минута. Прекалено много се вживявах преди, вкарвах се надълбоко във филма и си мислех, че едва ли не това е животът ми. Сравнява живота си с този на хората от филмите-как изглеждат, какви маниери имат, как говорят всичко. И си мислех, че е проблем, че съм станала така, не че не драматизирам още, но въпросът е, че ми писна от "идеалния" живот, който всъщност не е идеален. Дори проблемите си ги създавам на база филми. Ако нямам даден проблем, но някой герой го е имал в определен момент, се питам дали и аз го нямам. Това са едни лабиринти, в които навлизам излишно, но осъзнах, че искам да ее фокусирам върху моя си живот, без да го сравнявам с чуждия. Да не говорим, че си изграждам и мнение за хората, заради определени качества, които съм видяла в сериал,което също е нечестно спрямо човека, с кого съм и към мен самата. Затова реших да спра вече. Няма смисъл. Но с книгите не е точно така. Каквото и да е предпочитам да вярвам в доброто у хората, каквито и качества да притежават.

Perfection is inside of you ☼Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt