Ти Принадлежиш На Мен 2 - До Луната И Обратно

12 част

   Запътихме се към спалнята. 

'Той ти е просто приятел. Това е чисто приятелско.'-продължавах да се убеждавам наум. 

   Беше време да облека пижамата си. Предполагах, че той ще спи с дрехите си, но когато го погледнах той вече бе съблякъл блузата си и отиваше към панталоните. Има татуировка. Още една. Но тази не я бях виждала, тъй като бе скрита под черните му блузи постоянно. Беше голям лъв, обхващаш немалка част от гърдите и корема му. Беше красиво. Много красиво. А тялото му бе стегнато. Мускулите и плочките не бяха като тези на Джош. Джош бе слаб в сравнение с него. 

   Припомних си правилото ми да не ги сравнявам и спрях мислите си. 

   Когато Дерек тръгна да разкопчава и дънките си не можех да не кажа нещо.

-Само по боксерки ли ще спиш?

-О, не, щях да те помоля да ми услужиш с една от твоите копринени нощнички-каза с престорен лигав глас и и двамата се засмяхме.-Нямам друго, очевидно. А пък така ми е най-удобно и без това. 

   Кимнах. Мисълта да спя до него, докато той е закрил само малка част от тялото си и всичко друго е голо, ме подлудяваше.

-Би ли излязъл, за да си облека пижамата?

-Какво?

-Може ли да излезеш, за да си облека пижамата?-повторих.

-Разбрах те и първия път, но, стига глупости, Лекси, няма да си първото момиче, което виждам по бельо, голяма работа. 

-Но не искам да съм една от тези, които си виждал. Плюс това само гаджето ми може да ме вижда по бельо. 

-Божичко, ще се обърна, окей? 

-Ъх, хубаво. 

   Започнах да се преобличам чак когато бях сигурна, че се е обърнал и не ме гледа. Съблякох гащеризончето, с което бях, след което бях само по сутиен и гащи. 

-Остават ти пет секунди.

-Какво?-изпищях. Все още си търсех пижамата, за Бога.

-Пет, четири...

-Дерек!-изкрещях му.

-Три, две...

-Да не си посмял да се обърнеш на...

-Едно-прекъсна ме и се обърна. 

   Опитах се да закрия тялото си с ръце, но бе неизбежно. Дерек се загледа в тялото ми, което бе полу-голо.