Ти Принадлежиш На Мен 2 - До Луната И Обратно

13 част

   Когато има някой в живота ти, за когото непрекъснато мислиш, очевидно той е и първата ти мисъл сутрин. Дали се е събудил? Как ли е? Какво е сънувал? Ще го видиш ли изобщо днес? Блянове и надежди се нареждат в главата ти. Липсва ти. 

   При мен този път нещата не стояха така. Събудих се до мислите си. 

   Дерек се беше гушнал в мен като малко детенце. Главата му бе положена на гърдите ми, а разрошената му коса леко гъделичкаше врата ми. Беше прекалено сладък, за да го събудя затова се протегнах да взема книгата от нощното шкафче и се зачетох. 

   Минаха повече от тридесет минути, когато Дерек се размърда. Отдръпна се от мен, легна по гръб и разтърка очи. Оставих книгата и се усмихнах. Изглежда прелестен, когато е така сънен. С неоправена коса и сънливи, едвам отворени очи, от които все пак се виждаха сините дълбини в тях. 

-Добро утро-каза с дрезгав глас и се усмихна. Прекрасен.

   Надигна се и нежно целуна устните ми. Приятно и неочаквано. 

-Добро да е-отвърнах най-накрая. 

   Разтърка за последно очите си и стана от леглото. 

   Това, по някаква неразбираема причина за мен, ме разочарова. Не знам какво очаквах вдеиствителност. Да ме целуне отново, но по-страстно? Може би дори да повторим някои неща от вчера? Знам, че не е правилно. Но не мога да се спра. Наистина се опитвам, но само като го погледна и разбирам, че не бих могла да му откажа нищо. Нито на себе си. Искам го. 

   Дерек не облече нищо. Започна да се разхожда из къщата само по боксерки. Аз станах също и реших да последвам примера му с преобличането - пропуснах го и останах по пижама. 

-Имаш ли планове за деня?-попитах го любопитна до колко часа ще е мой. Исках да кажа ще стои у нас. 

-Чак късно вечерта. Едни... приятели искат да се видим. 

-Оо-казах без никаква емоция. Честно не знаех как ме карат да се чувствам тези думи. 

-Тъй като така или иначе вече пропуснахме половината лекции, можем да не ходим и на останалите и да прекараме деня заедно?-предложи точно това, което се надявах. 

   Да пропусна лекции не би било проблем за мен, при положение опита ми с пропускането на почти всички учебни часове миналите години.