Черните вълци

Глава 6-Живот след смъртта?

За нещастие докато обикаля жената се подхлъзна на обелка от банан и си нарани крака. Самата тя се чудеше как може да се контузи по толкова нелеп и изтъкан начин. Тя се спря видя една къща с пейка отпред и седна на нея.
-Извинете, но вие коя сте? - попита собственика на къщата, който туко що се бе прибрал.
-Аз съм просто една стара дама решила да си почине. - отвърна тя.
-А какво е станало с кракът ви?- рече съобразително човекът.
-Подхлъзнах се и паднах на една обелка от банан. - отговори жената.
-Ох, знаех си че не трябва да ги оставям там. - каза мъжа и тръгна да мрънка под носа си.
-Няма проблеми. Благодаря ви, но ще тръгвам.
И старата жена пак тръгна нанякъде лека, по-лека. По едно време се спря да почине и изведнъж я нападнаха вълци. Единия от тях беше пълен с лоша енергия, която полудяваше бабата. Тя се сви на земята и се държеше за ушите си. За да спре това, което чуваше в главата си. Края й беше ясен..
Тогава от нищото излезе Катрин и сама тръгна да се бие срещу глутницата вълци. Битката беше много нечестна и свирепа. Те я хапаха, драха я и цялата беше в кръв. Въпреки това тя успя да ги изгони и легна до бабата. Тя обаче стана и се осъзна, но Катрин нямаше сила вече. Жената я взе и я заведе у така наречения им дом при другите. Тя умираше нито билки нито любов, нито нищо не и помагаха. Всички чакаха да се случи нещо.Зак се побъркваше..

~&~ Гледна точка на Катрин ~&~

-Къде ли съм? ЕХООО! Някой чува ли ме?-за даваше хиляди въпроси тя.
-Здравей, хаха аз съм Ния и съм феята на отвъдния свят. Ти умираш , но в теб има живот и иска да те спаси. Ще го жертваш ли? - попита Ния.
-Какво? Какъв живот? - изуми се Катрин.
-Ти си бременна, в теб има едно много специално дете, Катрин. То ще промени целия свят, но за жалост трябва да го жертваш. - каза тя.
-Ъъ... аз... не знам..
-Давам ти време да помислиш. След четири часа те чакам тук.- каза феята.
Катрин мислеше и мислеше, но нямаше никаква идея как да постъпи. Тя им трябваше, но как да си остави детето и кой ще се грижи за него...
След 4 часа:
-Е, какво реши? - рече Ния.
-Не може ли да направя нещо и да се спасим двете? - попита тя.
-Може, но пътя е труден и рискован. Ако загубиш изпитанието умираш не само ти, а и то. - отвърна Ния.
-Съгласна съм! - извика тя. Беше готова на всичко.
-Добре, тогава следвай този блясък. Той ще те води.-отговори Ния и изчезна.

Катрин тръгна. Не след дълго се срещна с първото изпитание.
Ловкоста й. Тя трябваше да хване всяка буква изплюта от един гигантски буквар и да напише изречението '' Преминавам нататък. " Тя се справи.
Следващото беше за бързина.
Трябваше да мине по една река, която беше пълна с пирании. За радост има едни вълшебни костенурки с имунитет и тя скачаше по тях и премина.
Последното бе да победи великия цар на реката. Естествено тя успя.

~&~

-Хей, какво става? - попита всички около нея тя.
-Тя е жива!!!! - извика Ема.
-Да, ей спокойно! Ще ви разкажа всичко, но първо ме оставете да си поема дъх. - засмя се тя.
И така докато разказваше и всички се радваха, че ще има бебе глутницата обмисляха как за ги избият до един.

Ии това ще е за сега дано да ви е било интересно. Пишете ако искате продължение и до скоро ❤️