Юнги беше пред училищната сграда и чакаше приятеля си. Най-накрая Джимин се появи задъхан, защото бе бягал до тук. Той мина през Юнги, все едно не го виждаше.
-Ехее за къде си се разбързал?-Юнги хвана ръката на Джимин и го спря.
-Пусни ме! Бързам за час!
-Няма да кажеш "здрасти" на приятеля си.
-Шуга спри с театъра и ме пусни да вляза в час.
-Искам отговор!-Шуга доближи максимално тялото си до Джимин.
Цялата картинка от страни беше тоолкова сладка, но директорът изникна и ги прекъсна.
-Юнги, Джимин защо не сте в час?
-А-ами т-такова...-заекна Джимин.
-Иска да му помогна с миенето на прозорци у тях и в говоренето не сме усетили как минава времето-отговори напълно спокойно Шуга.
-Охх...бързо в час!
Двете момчета се разделиха и всеки влезе в стаята си.
Голямото междучасие Юнги се срещна с Ман Гу, тя беше в отсрещния клас и на Шуга честно казано му идваше в повече. Той не обичаше Ман Гу, но още не го осъзнаваше или поне не искаше да си признава.
-Хайде Джимин-Шуга го пресрещна.
-А-аз ще стоя тук, няма да ходя за ядене.
-Защо?
-Ами такова...ще уча имам тест- усмихна се фалшиво Джимин.
Ман Гу прекъсна разговора им като се хвърли на врата на Шуга.
-Бебчее, хайде до онова кафене...там продават много хубави кроасанчета.
-Добре-въздъхна Шуга.
Джимин набързо изчезна и се скри в тоалетните. Там го чакаше някой, за който дори и не очакваше, че ще се появи точно днес...
Ами ето я и 5глава. Въпреки игнора, който ми ударихте😂 се посъветвах с едно момиче и точно заради него продължавам с историята. Та дано ви хареса иии чао.😂
YOU ARE READING
HEART •{YoonMin ViKook}•
FanfictionСърцето ми биеше силно и не знаех какво се случва...слях устните си с неговите и напълно забравих за Ман Гу.
