2

54 5 0
                                    

Гт. Шуга
Когато видях снимката за момент сърцето ми спря. Не знаех дали това, което виждам е истина или си въобразявам. И най-лошото беше, че не откъсвах поглед от снимката... Оо я стига Юнги стегни се.

-Аз ей сега се връщам.
-Къде отиваш?-попита Ман Гу без да отделя поглед от филма.
-До тоалетна.
-Добре, но побързай идва най-интересната част.
-Да да...-отсече набързо Юнги и излезе от залата.

Когато вече бях навън веднага трябваше да звънна на Джимин. Естествено не вдигна и трябваше да ходя до тях. Почуках на вратата и ми отвори милата Г-жа Парк.
-Здравей, Юнги. Влез
-Не не..аз такова набързо...Джимин да е тук?
-Преди 20минути излезе някъде. Да му предам нещо?
-Не благодаря. Аз ще се оправя.
   Шуга се върна в киното, защото Ман Гу щеше отново да мрънка. Но на него хич не му беше до филма. Той не спираше да мисли за снимката, която беше видял. Не разбираше изобщо защо мисли за това. Накрая стигна до извода, че филма е прекалено скучен, затова не спираше да мисли за снимката.
   Но само според него, а дали наистина беше заради филма?

Ето я и втората глава. Дано да ви хареса ии в следващата глава ще разберете какво толкова има на тази снимка, освен ако вече не сте се досетили😄.

HEART •{YoonMin ViKook}•Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang