Погледи през мрака

I

 I

16 януари, 2016, ОУ"Васил Априлов"-Бургас

8:50 часа

- Така, кой иска да реши задача шеста от сборника? - попита Георгиева.

Три ръце моментално се вдигнаха.

- А, чакай малко! Забравих, че трябваше да изпитам Пешо!

- Ама това не е честно! - изплака Гошко. - Исках аз да изляза!

- Е, какво толкова.

- Госпожо?- каза Пешо. -Може ли преди това да отида до тоалетната?

- Може ли и аз също?-попита Гошо.

- Добре, но не бягайте!

Двете деца тръгнаха и Георги побягна. Пешо не хареса много това. В банята Пешо попита:

- Защо бяга по кориодора? Това показва,че не уважаваш госпожата.

- Млъкни,идиот такъв! Кой знае колко ще се изложиш на задачата! - ядосан отвърна Гошо.

-Ти си идиотът тук!

Георги вече съвсем се ядоса и ритна Пешко към тоалетната, където той падна по лице на пода, после затвори вратата и каза:

- Ако кажеш на някой за това брат ми ще те пребие! ЧУВАШ ЛИ!

Голямото междучасие вече беше започнало и побойникът изскочи навън. Пешо започна да плаче и си сложи ръката на дръжката, за да излезе. После се замисли за това колко е мръсна тоалетната. Миришеше УЖАСНО, никой не пускаше водата, по земята имаше урина, нямаше сапун и имаше кофа за боклук, препълнена и заобиколена с отпадъци. Докато си миеше ръцете само с вода чу силно блъскане по вратата зад него и веднага се сети, че е Георги. Може би искаше да се извини? Едва ли. Пешо се скри в една кабинка без да издава никакви звуци. После чу как Георги си говори с Иван Ангелов за него.

- Виждал ли си Пешо някъде? Кажи.

- Не. Хайде да го потърсим!

- Хайде!

Пешо съвсем се изплаши. Ами ако влязат при него? Мъртъв е!

- Ти защо искаше да отидем до тоалетната? - попита Иван.

- Не видя ли онова нещо на стената?

- Не.

- Докато вървях в стола без да искам докоснах някакво черно нещо на стената и сега ми е по ръцете.