Погледи през мрака

II

18 януари, 14:00 часа, ресторант ,,Фиеста''-Бургас

Мартин Колев довърши салатата си и щеше да пита за сметката, но телефонът му звънна. Номерът беше +000000000003. Когато отговори чу познат глас, гласът на Ванеса Александрова. Той отново си спомни за катастрофата, която се случи преди точно една седмица. Гласът каза:

- Къде беше? Трябваш ми много Мартине!

- Къде си?! - загрижено отговори Мартин.

- Помниш ли езерото по пътя към Сарафово? Ние ходихме там всяка седмица. Беше невероятно там! Отиди при него! - подкани го тя.

- Спокойно! Ще дойда! Всичко ще е наред! - отговори Колев, изпълнен с надежда.

- Добре, до по-късно! - отговори гласът и затвори.

Мартин плати сметката и тръгна по пътя към Сарафово. В момента там нямаше почти никой.

14:20 часа, пътят към Сарафово

Мартин Колев гледаше телефона си и изведнъж забеляза нещо странно -разговорът с +000000000003 не беше записан в историята на разговорите. Стана му лошо, получи главоболие, изведнъж чу много коли и хора. След малко чу катастрофа и много писъци на непознати хора. Заболя го ръката и видя, че е покрита с кръв. Той искаше да наддаде вик и да избяга, но вярваше, че жена му иска някак си да комуникира с него. Кръвта изчезна и той получи съобщение по Месинджър от Ванеса. Беше:

- Къде си скъпи?

- Идвам - написа й той и побърза.

- Побързай, Шапкарят идва! - прати му отново тя.

- Кой е Шапкарят? - попита той.

Той видя как тя му пише нещо, но телефонът се изключи. Мартин го включи и видя, че Месинджърът му е бил изтрит от телефона, също така тапетът му, който преди беше снимка на морето вече беше снимка на Ванеса.

- Не се бой скъпа, идвам за теб - прошепна той.

Той изобщо не се страхуваше, беше сигурен, че ще намери Жена си и отново ще е щастлив. Беше сигурен, че отново ще е щастлив, че всичко ще е наред. Продължи да върви бързо към езерцето. Искаше да се успокои малко, затова започна да гледа постове в Редит.

14:45 часа, пътят към Сарафово

Мартин Колев най-после стигна до езерцето и се вгледа в нещо - видя как той, заедно с жена си, стои на мостчето и гледа към водата. Хората, които видя, започнаха да си говорят: