-Помощ... Помощ.....Помогни ни.....Христина ... Не ни оставяй да... умрем...- в този момент се чу ужасен писък и Христина се събуди от викащата и сестра ... всяка сутрин тя я буди.. толкова е досадно. Сестра и излезна като ззатвори вратата, а Христина стана от леглото, отиде към компютъра и го включи. Отиде пред гардероба и почна бавно да си избира дрехи, нямаше какво да облече ,затова си взе едни дънки и една черна тениска на AC DC , и се облече. Отиде в кухнята, пред чешмата, и си изми ръцете,лицето и зъбите, взе четката и си среса косата бавно. След това отиде пред шкафа и взе си раницата и почна да взима учебниците които ще и трябват днес. Писа на Ино къде и в колко да се чакат, и изключи компютъра и тръгна. Слушаше музика на телефона но този път си беше сложила телефона в джоба и не го гледаше, и не си тананикаше, а мислеше за станалото в часа по български, и по физическо.Христина без да се усети вече беше стигнала на мястото, на което трябваше да чака Ино. Стоеше на едно място и започна да и се привиждат странни и доста плашещи неща.
-Кристофър- каза някакъв глас в главата на Христина и видя едно момиче с качулка пред нея и Христина без да се усети момичето вече беше пред нея треперещо и гледаща я с психопатска усмивка-Зозо- отдалечи се от нея- 30 - изчезна а Христина стоеше безмълвна на едно място, и си мислеше'' какво се случи....?'' нещо я пипна по рамото а тя се обърна бързо и видя, че това беше Ино, и преглътна тежко, като Ино се притесни видимо.
Ино- Христина станало ли е нещо? Добре ли си??
Хрситина- Да спокойно, просто като няма никой и ти ей така се появиш зад мен не е приятно- Ино се засмя нервно и и се извини, като тръгнаха към училище и Христина си мислеше''какво имаше предвид под Кристофър, Зозо и 30..? Какво ли значи това... Ще проверя в час.'' стигнаха, имаха първи час История 205 стая, логично 2 ри етаж. Отидоха в стаята и Христина си седна на мястото, те седяха по номера в този час, затова тя седеше с друго момиче, а не с Ино. Написа в интернет на телефона и първото име което момиче и изрече ''Кристофър''. Цъкна първия линк, като я отведе в сайт с някаква видимо интересна история. Христина започна да чете.
*Историята*
'' Родителите на Кристофър го измъчваха всеки- божи- ден. Баща му беше известен с пламъка на окото му, и с силата му. А жена му- С многото жестоки убийства които е направила. Родителите на Кристофър искаха той да е перфектен и силен. Караха го да учи, да практикува неговия пламък на дясното му око, да се бие и т.н . Беше много чудно как на Кристофър даже не му пукаше. Болеше го, но нямаше какво да направи, не можеше да ги убие. Издържаше така 1 година, 2 години 3 години и оооще няколко години, докато не стана на 18 и не стана по-силен от родителите му,по умен, но запази милоста в него, и го криеше,заради родителите му.Една нощ майка му отиде при него, и започна да му крещи, а Кристофър видимо се виждаше,че не знаеше какво става. Баща му отиде там и без дори да знае какво става, започва и той да му вика, Кристофър издържаше виканиците им, и ударите им, докато не дойде моментът който беше най-интересен. Майка му замахна с меча си към него, но Кристофър се отръпна извади острието му и и преряза дълбоко и болезнено гърлото. Майката извика от тази неописуема и ужасяваща болка. Кристофър я гледаше спокойно, се едно че нищо не е направил, беше готов да я убие,майка му падна на земята и умираше бавно и болезнено заради загуба на кръв, а бащата правеше стъпки назад. Кристофър го погледна с спокойна усмивка и каза '' Както вие правехте. Нали?'' бързо отиде пред бащата и го промуши, но в този момент бащата също го беше промушил с нож в корема, а Кристофър усещаше болката в корема му, дупката беше направена точно в пъпа му, и затова болеше много, Кристофър стисна зъби, и усещаше, как пламъка на дясното му око се появява, бащата разтвори очи, а Кристофър извика силно, пламъка стана огромен , и промуши окончателно баща му в гърдите,близо до сърцето,Кристофър беше целия в кръвта на майка му и баща му, и пусна меча му на земята, като извади ножа от корема му. Пламъка гореше все повече а повече, а той гледаше в земята дълго време, накрая удари стената, изкрещя доста силно и започна да реже телата на родителите му.Бавно, и мъчително, както те го измъчваха преди.''
YOU ARE READING
This is not a dream
TerrorWish we could turn back time To the good old days When our momma sang us to sleep but Now we're stressed out Wish we could turn back time To the good old days When our momma sang us to sleep but Now we're stressed out