Денят свърши много бързо. За щастие успях да си науча по всичко, тъй като тази година ми е последна. Но нещо ме мъчеше. Този Джънкук не ми се избива от главата. Защо се чувствам толкова странно. Но както и да е. Седнах да вечерям и както винаги заспах гледайки телевизия. Тъй като все още бях на училище алармата ми звънна в 6:00 сутринта. Как мразех това чувство. Защо часовете не започваха от 13:00 до 18:00. Така щеше да е най-добре. Но не. Трябва да ставам в 6часа. Пфф. Оправих си раницата взех нещо набързо от гардероба и излязох. В училище мина както винаги. Скучно. За щастие часовете бяха намалени и свършихме по-рано. И се прибрах. По едно време телефона ми иззвъня сякаш някой ми бе писал. И беше така. Джънкук ми писа. Ааа ами сега какво да направя да му отговоря ли? Добре. Тае можеш го.
Babybunny: -Здрасти Тае^^!
Kimboy: -Здрасти Куки.
Babybunny: -Какво си правиш?
Kimboy: -Ами нищо кой знае какво. Ами ти?
Babybunny: -Ами все още се чудя как изглеждаш. Ще може ли да се снимаш?
Kimboy: -Ами не съм много сигурен. Ще ти пратя снимка ако и ти ми пратиш.
Babybunny: -Дадено. Но ти си първи. Че не искам да те залепя с моята красота.
Kimboy: -Ехх колко си самовлюбен. Добре.
Kimboy изпрати снимка:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Kimboy: -Наслади се на моята грозота.😂
Babybunny: -ЛМАОО. Как може да казваш че си грозен. Ти си по-сладък от колкото си мислех. Да не съм те чул повече да казваш че си бил грозен. Да ти кажа чак си неустоим. Как искам да съм при теб в моментаааа....😏
Kimboy: -Ех чак пък толкова да съм ти харесал. Но все пак благодаря ти!;) Сега е твой ред. Дай да те видя.
