-Джесун ли та аз го познавам?
-Суриозно ли? От къде го познаваш.
-Познавам го защото тормозеше и моята приятелка. Но му дадох урок и спря да я закача. От тогава не съм го чувал.
-Знаеш ли къде живее.
-Естествено. Ако искаш мога да те заведа.
-Благодаря ти Чим.
Така и двамата тръгнаха към дома на Джесун. Вече бяха там.
-Дай аз да говоря с него. -каза му Тае.
-Не по-добре аз. За да се сплаши още повече.
-Добре. Но ще се намеся ако стане нещо.
-Дадено. А сега се скрий да не те види.
-Добре.
И така Тае се скри зад стената на къщата така че да не се вижда. Чим почука на врата и след около 2 до 3мин Джесун му отвори.
-Какво искаш. Вече не я дразня. Нито съм и направил нещо. -стресира се Дже и започна да се отдръпва назад.
-Не съм дошъл заради нея. Дразнил си едно момче. И отново си се опитал да го изнасилиш.
-Какви ги говориш. Нищо не съм правил.
-Защо ме лъжеш.
-Не съм направил нищо за бога. Изкрещя Дже и се опита да затвори вратата но Чим я отблъсна.
Чим се захили злобно: -А това момче ще посмееш ли да го излъжеш. Чим кимна на Тае да дойде. Тае от своя страна отиде до Чим и погледна яростно.
-Какво искате от мен.- попита Дже почти започна да реве от страх.
-Искам да престанеш да тормозиш гаджето ми ясно ли ти е. Искам да спреш. Иначе ще ти се случи същото, което ти се е случило, когато си тормозил приятелката на Чим. Ясно.
-Чакай какво? Ти си му гадже.
-Да. Да си на ясно.
-Но...но...-той започна да плаче супер много.
-Какво но?
-А.ааз харесвам Джънкук. Исках да сме заедно.
-Много късно. И като си искал да сти заедно, защо изобщо си се държал така към него.
-Моля ти спри....
-Той като те е молил да спреш ти защо не спря. Защо не спря.
-МЛЪКНИ за бога.
-Ти като му крещеше Млъкни. Защо не спря?
-Моля ти се. Спри
-Той като те е помолил да спреш защо не го направи? Защо го остави да плаче?
-Стига моля те.
-Няма стига. Сега ще си платиш за стореното върху Кук. Ще усетиш същата болка. Но няма да ти изнасиля. Не искам да му изневеря с такъв нещастник като теб. Въобще и няма да му изневерявам.
-Бъдете си щастливи заедно. Оставите ме намира.
-Ти не си човека, който ще ми казва с кого да бъда щастлив и с кого не.
Чим само седеше и го гледаше. Тае се разбесня още повече и започна да налага Дже. Започна да го рита ли рита в стомаха. Изкара му въздуха. Започна да плюе много кръв. Тогава Чим се намеси. Дръпна Тае и му каза...
-Добри Тае. Стига вече.
-Остави ме да го пребия до като не усети болката, която е причинил на Куки.
-Не стига. Хайде да си ходим. Толкова му стига.
-Офф добре...но да знае още веднъж докоснал ли го е? Ще умре.
Двамата излязоха от дома на Дже и си тръгваха. Оставиха го да се гърчи на пода.
-Защо не ме остави да го пребия до смърт?
-Защото щеше буквално да го убиеш. Ако го беше направил щеше да влезеш в затвора. По-добре да го пребиеш от колкото да го убиеш да влезеш в затвора и да не видиш Куки повече.
-Прав си. Благодаря ти Чим.
Двамата се разделиха с една приятелска прегръдка.
Тае вървя и стигна до дома си. Вратата беше отключена. Това беше много странно, защото много доБре си спомняше, че след като се разделиха с Куки. Той заключи вратата и Куки остана да гледа телевизия. Много странно. Когато влезе се учуди Куки го нямаше.
-Ехооо..Куки тук ли си? Ехо?
Няма отговор. Всичко си беше както го бе оставил но нещо му грабна окото.
-Какво за бога е това? Бележка.
След като я прочете падна на земята и започна да плаче. Куки бе разбрал нещата по съвсем различен начин. И най-важната ат всичко. Защо го следеше? Тае побърза да си вземе телефона и да му се обади. Звъня един път. Звъня два пъти. Звъна 10пъти. Но за съжаление няма отговор. От последното звънене телефона вече бе изключен. За това побърза да се обади на Чим.
-Ало Чим...-започна до плаче Тае...
-Тае какво?Защо плачеш?какво се е случило?
Не получи отговор. Тае продължаваше да плаче.
-Чакай идвам веднага. Не мърдай.
Чим затвори телефона и излезе тичайки към къщата на Тае. Той вече бе стигнал и звънна на вратата. Тае отвори вратата.
-Какво ти се е случило за бога?
YOU ARE READING
vkook story
FanfictionСветът на Тае се преобръща само със един чат с напълно непознато момче. Дали ще е за добро?