Стихове

Единствен

Сърцето ми ми каза "Стига толкова, дай ми почивка, няма да го забравиш", а ума ми каза" Не можеш да го забравиш, откажи се".
Разбрах че са прави, за пръв път бяха на едно и също мнение.
Толкова хора бяха до мен, целуваха ме, казваха ми, че ме обичат...
А аз не исках тях.
Те не бяха нищо, просто едно изпитание.
Докосваха ме физически, но не и душевно.
Не можеха да намерят пътя към сърцето ми, защото не им позволявах.
Сърцето ми беше запазено.
Беше запазено за онзи специален човек, който нито веднъж не бе докосвал тялото ми, но душата ми, нея я беше обходил цялата. Цялата ми душа и сърце принадлежат на него, без дори да се опитва.
Всички бяха просто средства за да забравя, но нито един от тях не ме накара да забравя него.
Този, който не напускаше ума ми.
Този, който ме прави щастлива само с дишането си.
Този, чието съществуване ме радва.
И колкото и хора да навлязат в живота ми, ще си отидат и накрая пак ще остане само той.
Човека, който не познавам, човека който обичам.
Не мога да допусна друг, не искам.
В душата ми има само място за него.
Само той е важен, само той е всичко.