Не знам как се влюбих в теб.
Дали заради очите ти.
Дали заради усмивката ти, по-изкряща от слънцето.
Дали начина по който се смееш.
Дали заради невероятния ти характер.
Дали заради това, че ме поддържаш жива и щастлива.
Дали заради всичко.
Наистина не знам.
И знаеш ли какво? Не искам и да разбирам.
Единственото, което знам е, че те обичам.
Обичам всичко в теб.
Мечтая за деня, в който ще те срещна.
Деня, в който ще се усмихваш на мен.
Умирам от желание да те докосна.
Не само да докосна тялото ти, но и душата ти.
Искам да си с мен, въпреки че е невъзможно и нереално.
Искам да си играя с меката ти, къдрава коса.
Искам да гледам лешниковите ти очи, които постоянно са в съзнанието ми.
Искам да си близо, не само тялом, но и духом.
Искам много, знам...
Но толкова ли е неправилно, че да не се случи?
Съдбата толкова ли не иска да сме заедно?
Имам толкова много въпроси, а толкова малко отговори.
Но знам едно, знам че те обичам и си не само в главата ми, но и в сърцето ми.
И никога няма да те пусна от там.
Защото ме е страх да не те загубя.
Защото не мога да те имам, но все пак не искам да те губя. Не искам да изгубя образа ти от съзнанието и сърцето си.
Защото си единствен и неповторим.
Защото си ТИ!
YOU ARE READING
Стихове
RandomВ тази книга ще качвам всякакви стихове. Стихове, които имат огромно значение за мен. Надявам се да ви харесат.