Поредният зимен ден в Чикаго .
Улиците блестят като сребро , а снегът продължаваше да се сипеше покривайки всичко наоколо .
Обичах зимата и снега .
Може би защото съм студена по душа или защото просто тази бяла чистота беше неописуемо красива и вдъхновяваща .
Навън нямаше много хора заради минусовите температури и обилният снеговалеж ,но точно това харесвах в зимата .
Някак носеше със себе си и самотата която ми бе толкова позната .
Отворих стъкленият прозорец пред себе си и хладният зимен вятър, който мина през лицето ми ,а след това развявайки косата ми назад проникна в стаята .
За момент лицето ми изтръпна и ме побиха студени тръпки.
Усетих лицето ми да почервенява ,а от дясната страна където бе родилното петно на лицето ми усетих как започна да придобива по-лилавиникъв отенък заради спонтанната студенина която ме обзе .
Като малка съм се родила с него. Не много голямо леко лилавиникаво петно от лявата страна на лицето ми разпростарявайки се небрежно надолу от под окото по бузата ми към нослето. В ранна възраст бе трудно да го приема поради факта ,че се чувствах различна от останалите ,който всъщност много допринасяха за това да се чувствам неудобно в кожата си .
Набиваха ми какво ли не ,че съм чудовище , изрод и още много други неща . Втълпиха ми ,че съм ненужно грозно същество което ме беше съсипало . Не се чувствах добре и дори мислих за самоубийство.. жестокостта беше прекалено жестока за момиченце на тази крехка възраст ,но с времето всичко се промени .. пораснах ,намерих приятели и приех този факт от който нямаше как да избягам. Приех да съм различна ,а не като всички останали,който са еднакви .
За мое щастие отрих приятели който ме приемат такава каквото съм и това са Кейти и Ема .
Те бяха хората ,който ми вдъхваха кураж в трудните за мен моменти и ме измъкнаха от старото ми аз което толкова мразех.
Интересно е как някой може да обича това ''аз'' , което така ненавиждах .
С приятели като тях двете живота ми придоби цвят ,който никога не бе имал.
Реших да заобичам себе си и да не се измъчвам повече .Оставих се да бъда истинската аз .
YOU ARE READING
Stuck in Love
Teen FictionМагията на Коледа вече размахва вълшебната си пръчица и е на път да ни омагьоса. Може би всички искаме понякога светът да е различен, копнеем за вълшебства, за чудеса, за приказна магия... А какво е магията? Бягство от реалността или самата реалност...
