Stuck in Love

Part 4

Отидох високия бял прозорец и го отворих внимателно оставяйки на студения зимен вятър да проникне в стаята .

Загледах се в гледката пред мен .

Виждах малките квартални магазинчета и улицата по ,която се движих днес.

Беше красиво снегът бе покрил всичко придавайки му прекрасен бял цвят.

Докато обхождах с поглед картината ,която се развиваше пред мен погледът ми се спря на нея .

Момичето с червеното палто .

Светкавично приковах погледът си към нея .

Беше толкова съсредоточена в това което правеше .

Внимателно изнасяше прекрасни коледни звездни навън .

Определено всичко червено и отиваше .

Този път не бе с качулка ,но това че беше далеч от мен отново ми попречи да видя лицето и .

А така копнеех да го видя .. От любопитство може би ?

Щом изнесе и последното растение се прибра в магазина заради ,което я изгубих от поглед.

Явно щях да получа само толкова за днес . Помислих си и затворих тежкият бял прозорец.

Поне работи на близо някой ден може и да имам късмета да се видим очи в очи .

Мислите ми бяха прекъснати от викът на детски гласове .

Явно се започваше .

Часове по-късно реших да пропусна обяда си и да се отдам на работа тъй като нямах време ,а определено трябваше да наваксам с всичкия този материал ,който бе струпан но бюрото ми .

Определено частта с оправяне на папки , документи и други ме отегчава ,но все пак задължения .

Щом разгледах и последната папка я оставих в купчината '' готови '' и се отдръпнах от бюрото ставайки от въртящият се стол .

Тъй като зимата денят е по-малък навън беше потъмняло явно днес денят мина по-бързо от колкото очаквах .

Взех някой документи от бюрото си и ги прибрах прилежно в кафявата ми кожена чанта след което тръгнах към изходът от стаята .

Денят беше по-изморителен от колкото си и представях .

Всички бяха много любезни и мили с мен , а и ми се струва ,че децата ме харесаха .

Изключително се учудих от факта ,че бяха толкова кротки днес дано винаги е така .

Щом излязох от стаята видях Марго с която се запознах по-рано днес в коридора готова да си тръгва .

- О Хавиер часовете ти не свършиха ли? Мислих ,че си тръгнал – Усмихна ми се тя .

- Така е . Просто реших да свърша малко допълнително работа – Отговорих и ,а тя ме потупа по рамото .

- Браво момче харесваш ми – Отдръпна ръката си от рамото ми и взе чантата си като я постави нежно на рамото си . – Е ще тръгваме ли ? Ние сме последни трябва да заключим- Уведоми ме тя като ми показа как става цялата тази схема за отключваме и оправяне в края на работния ден.

На излизане приятелят и я чакаше в колата затова само се разделихме набързо пожелавайки си лека вечер и аз се запътих с бърза крачка към вкъщи .

Огледах се за магазинът за цветя в който онова момиче от днес работеше ,но магазинът беше затворен .

Днес не изкарах късмет да я видя повече ,но утре да се надяваме ,че най-накрая ще я видя.

Тя беше едно от интересните неща ,който ми се случиха тези дни .

Времето беше скрипнало ,а снеговалежът намалял .

Внимателно оправих шалът си предпазвайки вратът си от студът който беше бавно обвземаше цялото ми тяло .

Нямах търпение да се прибера по-скоро .