3 ГЛАВА
Единственото решение на проблема явно беше аборт, но Ана изстръпваше при мисълта, че
ще убие едно невинно бебенце.Тя реши, че най-добре ще бъде ако решат двамата с Люк
(както се казваше брат ми)какво да правят.След като поговориха Ана ми каза, че няма
да убива бебето за нищо на света дори и брат ми да не го иска.
След като тя си отиде радзплакана, аз не се сдържах.С гръм и трясък влязох при брат си, той
явно не го очакваше.Развиках се:
- Как не те е срам, легнал си си с Ана, а сега, когато тя е бременна ти я изоставяш?
Така ли са ни учили мама и тате?Ами не си ли се замислял, че никога до сега не си
поемал отговорност за каквото и да било?Ааа, писна ми от теб,срам ме е, че си ми
брат!!!-казах му това и затворих вратата на стаята му с стрясък.
Добре че майка ми не разбра, защото сигурно щеше да получи удар още повече като
разбере, че Люк е изоставил приятелката ми и то бременна.
След всичко, което се случи днес не можах да заспя.Мислех си за приятелката си и
затова какво ли ще стане ако родителите й разберат, че е бременна.Просто като се
сещах и какво направи брат ми, ми се искаше да го убия.
В 3часа през ноща някой влезе в стаята.Аз се престорих на заспала тъй като разбрах по
стъпките, че това е брат ми. Но не се стърпях.
- Какво искаш-казах му аз студено.
- Исках да кажа, че ти си права и че наистина не беше редно да правя такива
глупости.Аз съм тъпак, но сега разбирам, че обичам Ана-още когато тя ми съобщи, че ще
имаме бебе аз поне мъничко се зарадвах, но тогава надделя страхът и аз реаргирах
така–допълни с наведена глава Люк.
Тогава се размекнах и прегърнах брат си.
Но изведнъж се звънна по телефона беше майката на Ана.Изхлипа ми, че приятелката ми е
в болница, защото се е опитала да се самоубие, както и че знае за бебето.Сълзи се
появиха на очите ми и изпуснах телефона.Веднага брат ми ме попита кой е и какво
става, че така реаргирах.Аз веднага се размърдах и го накарах хлипайки да тръгваме
към болницата.
