Ти си дрогата в сърцето ми

🔥5💉 ФИНАЛ

Нещо ме извади от мислите ми. Бяха многото аплодисменти и погледи насочени към мен. Тогава Хана дойде и ми каза че съм спечелила. Аз се зачудих и се сетих за "Кралицата на бала". Явно за това всички пляскат и гледат мен. Качих се на сцената. Подадоха ми бокет цветя и ми сложиха короната на главата. Сега трябваше да кажа нещо на микрофона.

- Искам да благодаря на всички, които гласуваха за мен. Най-вече на Марк Туал и кавалера ми Джеон Джънгкук. На тях съм най-благодарна. - реших че ще е добре ако кажа на всички какво чуствам към тях двамата. Така може би и те ще ми простят. И ето че нещо в мен се счупи. Видях Джънгкук в компанията на няколко момичета. Те му се натискаха и той се забавляваше. Дори не беше отразил че говоря за него пред всички 12 класове. Погледнах на другата страна. Видях Марк, който ми правеше значи дали да отиде да го одари. Аз го погледнах с погледа "остави го" и той ме разбра.- Благодаря на всички, но аз се отеглям от това. - казах и свалих короната, като я върнах на мястото ѝ. Всички ме гледаха учудено. Слезнах от сцената и побегнах към тоалетната. Влезнат и веднага се разплаках.

- Защо все на мен. -питах се сама. Никога не ми е вървяло в любовта.

- Лиса. Добре ли си? - попитаме едно от другите момичета, които бяха номерирани за кралица. Тя се казваше Ан. Беше много мила.

- А....да. Добре съм.

- Не си добре. Защо плачеш. Да не е зареди Джънгкук?

- Ти от къде знаеш?

- Марк ми каза. Искаш ли да поговорим?

- Да.- разказах на Ан всичко. Казах ѝ че ще се пребирам.

Бях на половината път от вкъщи. Видях някаква кола да се задава към мен. Колата зави разко към мен и аз спрях на място. За лош късмет не бях ранена. Ако се чудите защо е лош късмет, е иска ми се да ме беше спазила. Но след като видях кой слезе от колата... връщам си думите назад. Беше Джънгкук. Той дойде до мен и ме прегърна, като ме вдигна във въздуха. Аз заплаках и си скрих лицето в врата му.

- Защо избяга така? Не ме ли харесваш вече? Знаеш ли как се притесних?
- Но ти и онези момичета....
- Аз се промених. Не съм същия който бях. Виждаш че почти не пуша.
- Куки обичам те!- той ме остави да стъпя на земята. Погледна ме в очите. Наведе се и ме целуна нежно. Аз му отвърнах.
- Лиса, ще бъдеш ли моето момиче?
- Да, да и да! Стопати да!

*****
Хора ето го края на книгата. Книгата е наистина много къса, но и това целях. Да не е много дълга. Обмислям за втори сезон. Може и да има, но засега това е от книгата. Мерси на тези които я четат!!!!