Pain [Vkook]

35

-Техюнг, изчакай ме в колата.- Нареди Кук.
-Уау, от кога си говорим с такъв тон?- попита тихо Те.
-Изчакай ме в шибаната кола просто.- Повтори и изчака сивокоското да се махне заедно с Хоби.- Хей, Юнги.

-Ъх, какво искаш?- попита отегчено. Мислеше, че ше каже нещо от рода на "Не закачай гаджето ми", но грешеше. Не знаеше какъв човек е дразнил.

-Да умреш.- отговори на въпроса с усмивка и изкара ножа си. Заби го в ръката му карайки го да изпищи, след което и в корема му.

Хоби и Те чуха писъците и победнага изплашени на там. Не можаха да повярват на гледката. Юнги легнал на земята целият облян в пот, кръв и сълзи, сложил ръката си на раната на корема му, а Кук прав пред него с нож и усмивка на лице.

-Юнги!- като чели едновременно извикаха името на приятеля си Хосок и Техюнг карайки Чонкук да се върне в реалния живот. Щом се осъзна какво стана и погледна лицето на гаджето си в сълзи изпусна ножа и се отдръпна.

-Х-Х-Хоби, моля т-те обади се н-на 112!- Закевайки от рев се помоли на чернокоското, а той механично изпълни молбата му.

Техюнг стана и погледна със страх Чонкук.
-Защо го направи?!- От своя страна Кук не знаеше вече какво да каже и направи.- МАМКА МУ, ЗАЩО?! ОБЕЩА МИ!- като за пръв път му се развика толкова "брутално".

-И-извиня-
-Само не посмивай да ми се извиняваш! Обеща ми!- проплака още по-силно.
-А-аз...
-Млъкни! МЛЪКНИ! Шибан лъжец!- Не можа да се сдържи.

Всичко просто му дойде в повече. Лепна шамар на гаджето си. Или по-скоро бившото.- Чонкук мразя те!- Това бе последното нещо което каза, тоест извика преди да изчезне от очите на всички.

Бягаше. И той не знаеше на къде. Просто бягаше. Познаваше Сеул твърде добре. Единственото което искаше в момента е да се пребере, да прегърне брат си и да заплаче.

The end.
Или не?